На живо Unibet Open Bucharest

Възможно ли е щастието и тлъстата ти покер банка да те успиват?

Покер банка и щастие

Днес докато си пиех кафето и преглеждах за някоя и друга интересна история в блога на PokerStars, ми попадна един от последните блогове на Team PokerStars Pro Online Феликс "xflixx" Шнайдерс, в който един цитат ми направи силно впечатление. Причината е в неподозирания проблем, който Феликс обсъжда.

Цитатът е от филма "Rush" и гласи следното:

"Щастието е най-големият ти враг. То те прави слаб. Създава чувство за съмнение у теб. Внезапно имаш нещо, което може да изгубиш."

Чакай малко, защо пък щастието ще ме прави слаб, помислих си?. Как може нещото, към което толкова много се стремим, да бъде същевременно и най-големият ни враг? Ако и ти си задаваш същия въпрос, ето как тълкува за себе си този цитат Феликс, а после ще ти кажа и моето мнение и ще очаквам твоето в коментарите:

Когато започвах с покер кариерата си преди години, бях един млад студент по математика, без работа, без никаква задължения и множество възможности пред себе си.

Бях доста дързък и дори неразумен. Исках да се изкачвам нагоре, да поемам рискове и да си поставям постоянни предизвикателства, воден от желанието си да изживея своята мечта – да стана професионален играч.

Ето че минаха няколко години откакто станах такъв и се стигна до момента, в който тази вече изживявам тази мечта. Тя е нещо реално в моя живот. Правя това, което обичам, ожених се за любовта на живота си и поемането на тези рискове вече не изглежда като нещо, в което бих се впуснал просто ей така.

Стигнах до момента, в който се започнах да осъзнавам, че изпитвам страх да не загубя онова, което имам. Дори се стига до там, че не ми се иска да играя на по-високите нива въпреки че банката ми го позволява. Това е заради страха, че мога да загубя всичко постигнато дотук в преследване на нещо, което не е ясно дали ще ме направи по-щастлив отколкото съм в момента.

Според жена ми, заради естеството на покер играта, нещата опират по-скоро до това, че като продължаваш постоянно да гониш амбициите си, накрая може да се окажеш с пръст в уста.

Но да се върна към цитата от филма и каква поука си извадих от него.

Вглеждайки се в този свой страх и предвид факта, че в момента съм щастлив и имам това, за което съм мечтал, стигнах до следното заключение от този цитат за себе си:

Трябва да се постарая да не оставям щастието да ме направи мързелив, незаинтересован и дори безучастен. Трябва да се оглеждам за нови възможности и да си поставям различни цели!

Тези думи на Феликс ми прозвучаха като приятелски предупреждение, че лесно можем да попаднем в капана на щастието и да се оставим то да ни направи мързеливи. Защото имайки всичко, за което сме мечтали и осланяйки се на него, е много лесно да се пуснем по течението и да се оставим то да ни носи.

Дори щастието може да се превърне в нож с две остриета.

Всичкото това вероятно навява на въпроса "Докъде сме склонни да стигнем в преследване на мечтата си?". И съответно веднъж стигнали до момента на изживяването й, "Как да постъпим, за да не станем мързеливи и същевременно да продължим да си поставяме нови цели и предизвикателства, без да поемаме огромни рискове?"

Дали водени от страха да не загубим притежаваното ще ни направи по-разумни или желанието на егото да покорява нови и нови върхове и да взима повече ще надделее?

Отговорът като че ли е някъде по средата, където продължаваме да се наслаждаваме и ценим това, което имаме стремейки се с бебешки стъпки към новите неща.

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook