Блумбърг: Добрите покер играчи не са късметлии

WSOP

Ние знаем добре това и този факт придобива допълнителна тежест с публикации в утвърдени източници.

Благодарим на Симо Найденов, че ни насочи към една такава. Във Фейсбук Симо сподели статия от Bloombergview, озаглавена "Добрите покер играчи не са късметлии." Ето историята.

В либералния Айдахо нахъсани прокурор и детектив се опитали да изкарат покер играчи престъпници, с обвинения в хазартна дейност, които могат да доведат до затвор и глоби до $1,000. Явно в Америка покер играчите рискуват повече да бъдат обвинени в незаконна дейност, отколкото парите си в честна покер игра.

Малко от тях могат да си позволят адвокати, но миналия ноември Майк Каспър, популярен радио водещ, и Джаред Люцингър, трикратен шампион по борба, пледирали невинни по горното обвинение на основание, че покерът е игра на уменията, която не попада под ударите на закона за борба с хазарта на Айдахо. И имали адвокатска подкрепа – от Алианса на покер играчите.

Важното уточнение тук е, че Idaho Code 18-3802 забранява хазарта, а 3801 го дефинира като "игри на шанса, включително крапс, рулетка, покер, бакара или кено, но не включва: (1) Истински състезания с умения." Ако покерът е такова състезание, значи не се смята за "хазарт" според закона.

На 17 април е имало предварително изслушване по случая по време на което обвиняемите се опитват да отхвърлят обвиненията. В продължилото четири часа заседание, на което присъствали много членове на покер обществото на Бойзи, Айдахо, защитата разпитала свидетели, които потвърдили, че в Айдахо те често участвали в състезания с вход до $5,000, като билярд и голф турнири, в които късметът играе роля, но доминиращият фактор са уменията. Свидетелствали още и че въпреки значителните парични награди за победителите, никога не е имало хазартни обвинения.

Съответно авторът на статията в Bloombergview, известният в покер обществото Джеймс МакМанъс, като експерт по покера, предоставя две скорошни статистически изследвания. Първото е "Икономика на покера: Ефекти на системния шанс" (2012) от Робърт Ханъм, професор по анализ на риска и игрите в Университета на Денвър.

Неговото проучване на над един милиард ръце в онлайн Тексас холдем игри установило, че 85.2 процента от ръцете са приключили без показване на карти. От останалите 14.8 процента, почти половината ръце са спечелени от играч, който не е държал най-добрата ръка, а е принудил играчът с най-добрата ръка да я хвърли преди показване на картите.

Ханъм заключава: "Очевидно е, че движещата сила зад икономическите изгоди в Тексас холдем са уменията, а не шанса.”

Второто проучване е "Ролята на уменията срещу късмета в покера: Доказателства от Световните серии по покер" (2011) от Томас Майлс и Стивън Левит от чикагския университет. По време на Световните серии по покер 2010, 720 играчи идентифицирани предварително като много опитни, постигнали средна възвращаемост на инвестицията от 30.5 процента, което прави средна печалба на играч от над $1,200 на турнир.

Средната възвращаемост на всички останали играчи е минус 15.6 процента или загуба от над $400 на турнир. Майлс и Левит отбелязват, че различните резултати са "от голямо статистическо значение и са много по-големи от наблюдаваните на финансовите пазари, където комисионите са до тридесет процента от годишната възвращаемост."

За да разберем по добре съотношението на уменията към късмета, икономистите сравняват процента на победи на изключително опитните покер играчи, 54.9 процента, с това на бейзболните отбори стигнали до плейофите в предишен сезон, които са спечелили 55.7 процента от своите мачове. "Като се има предвид, че бейзболът е без съмнение игра на уменията, на базата на статистическите данни същото заключение може да се направи и за покера," пишат Майлс и Левит, заключавайки, че има "солидни доказателства в подкрепа на идеята, че покерът е игра на уменията."

Като доказателство за това, в кръстосан разпит детективът от Айдахо признава, че е играл покер за печалба с други детективи и че покерът е игра на уменията. В заключителната си пледоария пък самият прокурор признава, че Тексас холдем играта е легална в Айдахо "при някои обстоятелства".

Притиснат допълнително от съдията да ги посочи, прокурорът не успява да го направи. Съответно съдията отбелязва, че щатът не е предоставил доказателства оборващи твърдението, че покерът е игра на уменията и че разследващият служител е потвърдил, че покерът е такава игра.

На 15 май, съдия Коутън сваля хазартните обвинения срещу Каспър и Люцингър. Отсъждайки, че защитата е предоставила "неоспорими доказателства", че покерът е "истинско състезание на умения," той намира, че "анти-хазартният закон на Айдахо не е приложим заради неяснотата си" и че "преследването на двамата обвиняеми по 18-3802 е противоконституционно." Иначе казано съдията е постановил, че текстът от закона, който дефинира хазарта и включва покера, но изключва игри на уменията, е в собствено противоречие и следователно е неконституционен.

Този случай е повод Айдахо, и вероятно други щати, да се приближат към разбирането, че съотношението между умения и късмет в националната игра на карти на Америка е идентично с това в бейзбола и не може да се оприличава на надеждата в крапс, кено или лотарийни игри, в които чакаш "да ти излязат числата".

Покерът е третиран доста непостоянно и понякога дори безсмислено и на федерално ниво и новите статистически проучвания следва да отворят нечии очи в Конгреса и в правосъдното министерство. Дали се играе онлайн или на живо, покерът повече не трябва да се смята за криминално деяние.

Източник: Bloomberg

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook