На живо
PokerNews Cup 2017 PokerNews Cup King's Casino Rozvadov

Какво се случи с Фил Хелмют за четвърт век

  • Рич РаянРич РаянДони ПитърсДони Питърс
Phil Hellmuth

"Двадесет и пет… Аз съм просто много благодарен – много щастлив и много благодарен, че все още съм в играта, защото нищо не е гарантирано за никого."Фил Хелмют младши.

През 1989, Фил Хелмют беше просто един младеж с мечта – вдъхновяваща мечта – основана на известен начален покер успех. И тази мечта стана реалност, когато той се озова хедс-ъп срещу един от най-опитните покер играчи в света, двукратният, защитаващ титлата си, шампион Джони Чан, в Главния турнир на Световните серии по покер.

Само на 24 по онова време, Хелмют надигра Чан във финалния двубой и 176 други играчи, което му донесе награда от $755,000. Тогава се роди една звезда.

Сега, 25 години по-късно, Хелмют е супер звезда, с 13 WSOP златни гривни, две титли от Главния турнир на WSOP (една в Европа), почти $18 милиона в печалби от покер турнири на живо и вече е част от Покер залата на славата. Той е и един от малцината покер играчи успели да останат толкова дълго на върха като знаменитост.

Въпреки че е противоречива личност с променлив характер, никой не може да отрече, че Фил устоя на теста на времето и продължава да доказва, че е един от най-добрите в покер играта. Хелмют е начело на по WSOP печалби за всички времена със 100 в своя актив – с цели 17 повече от следващия го в класацията – и е шести в класацията по покер печалби. О, да не забравяме и 13-те му WSOP гривни, които вече споменахме, но са толкова много, че е лесно да повториш това постижение.

С тези 25 години на покер сцената и в частност Световните серии, може никой никога да не успее да надмине неговото постижение. А Фил няма и никакво намерение да спира и е супер ентусиазиран за WSOP 2014 това лято, когато ще празнува 50-я си рожден ден.

Наскоро нашият PokerNews колега Рич Раян разговаря надълго и нашироко с човека получил прякора "Poker Brat" за победата през 1989, последвалите 25 години в покера, неговия живот и още. Нека да ти предадем този вълнуващ и интересен разговор:

Възприемаш ли го като четвърт век откакто спечели най-големия турнир в покера?

Усещам го като четвърт век, определено (смее се). Светът беше толкова различен тогава. Та това беше 89-та, още не познавах жена си, бях на 24 и за всеки друг на 24, който си мисли, че знае нещо за света... когато станеш на 28 вече ще знаеш много повече. На 32 ще знаеш още повече. А когато си на 20 разликата е голяма дори спрямо 24 дори само в това колко комфортно се чувстваш и какво знаеш за света.

Беше толкова отдавна, когато бях на 24, и вероятно бях доста незрял. За 24-годишен, вероятно бях с разсъдъка на 19-годишен. Затова ми изглежда толкова отдавна. Винаги съм имал вяра и положително усещане, че мога да направя велики неща, както и положителна нагласа за това, което мога да постигна, което ми помогна да се развия.

Струва ми се като три, четири, пет или шест поколения назад в покера. Хората, с които играех през 80-те, после между 90-та и 95-та се появиха нови играчи. След това от 95-та до 2000-та, последвани от покер бума – като се замисля това са си цели 5-6 или дори 7 покер поколения оттогава насам и това е причината да го усещам толкова отдавна.

А през всичкото това време имаше малко постоянни хора, но ти си един от тях.

Няма такива – кой е все още в играта от 89-та насам?

Освен теб, Дойл Брансън… и може би не в такава степен някой като TJ [Клутие], но, да, той играе много по-малко в днешно време.

Били Бакстър – той все още играе доста холдем.

За Дойл и TJ... Дойл винаги е казвал "Не спираш да играеш, защото си остаряваш – остаряваш, защото спираш да играеш." Изглежда ти не си такъв тип, който иска да играе вечно и кой може да те вини, когато живееш в Пало Алто, където е много хубаво, можеш да играеш домашната си игра, да се наслаждаваш на живота със съпругата ти в красивата Калифорния. Като че ли не си човек, който ще играе вечно.

О, мисля, че това е погрешно, защото смятам да играя завинаги. Но си прав, наредил съм чудесно живота си. Много добър приятел съм с Джо Лейкъб, който притежава [Golden State] Warriors. Един от приятелите ми инвестира $44 милиона в отбора, а аз понеже го заведох на срещата си мислех, "Вероятно трябва да направя някакви пари от това." Но просто казах, "Какво ще кажеш да ми дадете най-добрите места до живот," и той отвърна, "Вече ги имаш!"

Много е приятно. Седя до Джо по време на мачовете и с Джед Йорк. Тези момчета са много емоционални – както съм аз на финална маса. Те обичат да съм с тях, донякъде защото разбирам през какво преминават. И моят свят се отвори. Станах голям фен на Golden State Warriors и някои от състезателите играят покер с мен.

За играта ми – усещам, че не играя колкото искам. Никога не съм живял във Вегас и никога не съм играл 200 дена покер в рамките на една година. Играем веднъж или два пъти седмично в домашната ми игра и прекарвам по три седмици или месец в здрава подготовка за Световните серии по покер, за да съм сигурен, че съм на ниво и мисля, че съм. Просто винаги ще играя в Световните серии докато мога да различавам стрейт или да ходя или да стигна до масата.

И като не изпушваш помага да обичаш повече играта.

Абсолютно! Абсолютно! Бях така умен да не се изгоря сам.

Какво се случи с Фил Хелмют за четвърт век 101

Та, преди 25 години. Има ли някакви специални моменти от последния ден на турнира, които помниш и те връщат към онова време отново и отново? Или споменът е неясен?

Онова, което моментално изниква в съзнанието ми като ми задаваш този въпрос е, че баща ми беше там. Беше му за първи път да ме гледа как играя покер. Други роднини ме гледаха как играя през 88-ма и 89-та, но винаги откачах, като ги видех и затова ги молех да не са отпред в публиката.

Спомням си, че ме будеше всеки ден. Идваше в стаята ми в Golden Nugget в 11 преди обед с кафе, йогурт и каквото още бях поискал. Дори май бях малко кисел, ако не беше както го исках – "Забравил си това или онова!" – но той се справяше много добре почти всеки ден. В половината дни ходехме пеш до турнирната зала, а в другата половина той ме чакаше там, пред Horseshoe.

Помня как извисих ръце във въздуха, както се вижда във видеото и погледнах нагоре. Сякаш гледах в камерата, защото записваха, но не знаех, че там има камера. Просто вдигнах ръце нагоре и след това се обърнах към баща ми. На масата имаше около $1.1 милиона в брой и никой не можеше да преминава, но като се обърнах видях баща ми да тича по пътеката. Помахах му – "Охрана! Това е баща ми! Пуснете го," защото те не искаха да пуснат никого до парите, но го пуснаха и аз го прегърнах силно. Това е на видеото. За мен това беше големият момент – да постигна нещо, което вероятно става веднъж в живота и да мога да прегърна баща си след това.

След това му купих нов Mercedes Benz.

Семейството винаги е било до теб в това. Твоят син долетя за гривна номер 12 и си подарявал гривни на членове от семейството. Сигурен съм, че тази силна връзка ти помага да продължаваш ентусиазирано напред.

Семейството винаги е на първо място за мен. По време на Световните серии по покер съм фокусиран върху играта, но дори тогава семейството е на първо място. Баща ми винаги е на сериите и заедно с майка ми вероятно са били в поне в 20 от 25 години. Жена ми е с мен в града през цялото време. Синовете ми също. Единият, Филип, го вмъкнаха през 2007, когато спечелих гривна номер 11 и после беше и когато спечелих номер 12.

Раздал съм гривни на всички в семейството – майка ми има една, баща ми има една, трите ми сестри имат по една, съпругата ми и синовете, с тях стават осем и една съм дал на Чамат Палихапития. Той е единственият приятел, на когото дадох гривна. В момента за себе си съм запазил първата и дванадесетата. Така че, да, за мен това е пътешествие заедно със семейството.

Моят морал и поведение са известни. Никога не съм мамил жена си, за 24 години. Всеки го знае. Правя всичко с много морал и това ми дава много сила.

Защо държиш точно на номер 12?

Нямам идея, може и нея да подаря, може и да я задържа. Още не съм решил.

Ето един малко странен въпрос. Всички плакати в Amazon Room, повечето, ако не всички, са на някой играч на маса с чипове – Браян "Sailor" Робъртс говори по телефона – но ти си в някакво състояние на медитация със слушалки на главата. Помниш ли тази снимка? Не е когато държиш гривна, а в момент на концентрация.

Да, тази със синята раирана блуза ли? Не помня нещата около тази снимка. Тогава, през 89-та вече бях спечелил куп холдем турнири, така че не беше голяма изненада, че спечелих и големия. Но аз подхождах много стратегически и се напасвах към хората. Много хора гледат на покера като на игра на карти, но е съвсем друго нещо да се научиш как покерът е игра на разчитане на опонентите. Това е съвсем друг подход. Винаги съм бил съзерцателен човек, гледащ в себе си. Подобрявам се, почти на 50 съм и това е повратна точка, която ще настъпи на 16 юли. Моята 25-та годишнина и след това на 50 години, бум, бум. Но продължавам да се уча.

С жена ми заедно правим терапия. Тя е терапевт психиатър в Станфорд и е уверена в процеса. Минаваме през това заедно и аз продължавам да се усъвършенствам като личност. Търся грешките си в основните ми взаимоотношения и начини да ги подобря. Надявам се, че това няма да прозвучи егоистично на хората, които четат сега, но мисля, че ако искаш да си най-добър в света в това, което правиш или възприеман като най-добрия, само да поддържаш моя ранг е голямо предизвикателство.

Онзи ден както си вървях из казиното с Warren [Lush] хората постоянно се спираха. Това ми прави впечатление и е някак приятно, но и притеснително. Хората идват и ми казват, "Хей, ти си моят идол за всички времена. Искам да съм като теб." Трудно е да се справяш с това и то ти влияе, но аз продължавам да подобрявам отношенията си с моята съпруга. Между нас нещата вървят все по-добре и това се отразява на всичките ми останали отношения. Продължавам да израствам като човек, като личност и това не спира. Сигурен съм, че това израстване ще продължи още няколко години и усещам, че се прехвърля и в покера.

Ти спомена различните типове играчи през 80-те, 90-те и след това 2000, но не и за периода от 2010 насам. Как се разви според теб играта?

Човече, покерът е като ден и нощ. През 80-те не печелех всеки възможен турнир, защото и тогава си имаше конкуренция, а и винаги се бориш и със себе си. Ако имаш техника, ако разработиш система, която работи по-добре от системите на всички останали, все така ти остава да я прилагаш, да се настройваш към нея и да правиш промени в движение. Не всичко работи еднакво в различните турнири и за мен е изумително как покерът се промени.

Виж само как говорим за стаковете си, "О, имам 30 големи блайнда." Това пести думи. Преди казвахме, "Ами, блайндовете бяха 1,000 и 2,000, антето толкова, а аз имах 60,000." А сега простичкото "Аз имам 30 блайнда."

Има и много анализ и стратегия и хората казват, че са намерили решение за игра с малък стак. Понасям доста критики понеже казвам, че не разбирам покера с малък стак. Интересно е да видя, че хората все пак се връщат към моя начин на мислене. Те математически доказаха, че с малък стак трябва да се играе по определен начин, но пък преди две години Шон Дийб каза, "Всъщност, Фил, мисля, че си прав и отново споделям твоето мнение." След това много хора започнаха да се връщат в лагера Хелмют по отношение на играта с малък стак. Освен това има разлика между онлайн и на живо.

Постигнал си толкова много с 13 гривни, две победи в Главния турнир – в Лас Вегас и в Европа. Има ли още нещо, което искаш да постигнеш в покера?

Интересно, че питаш (смее се). Очевидно искам още победи в Главния [на WSOP]. Искам и 24 гривни. Казвал съм го. Другото, което искам е да спечеля WPT. Общо взето това са ми целите, особено да спечеля World Poker Tour Championship. Грам няма да ми се отрази зле WPT титла, но това, което има най-голяма стойност за мен е WPT Championship. Това като че има повече стойност от гривна, докато останалите WPT турнири нямат по-голяма стойност от гривна, но все така са желани за мен.

Какво се случи с Фил Хелмют за четвърт век 102

Тази година на WSOP има известни промени в късната регистрация. Според теб приближават ли се до перфектната формула или ти би направил нещата по друг начин?

Харесвам новото правило за късна регистрация. Според мен е много добро, защото ти трябва много добра структура, но и хората да могат да се включат когато пожелаят. Даниел Негреану например иска да е там навреме, точно по обяд и смята, че може да вземе много безплатни чипове, докато някой като мен се появи четири или шест часа по-късно. Но има и хора като мен, които биха поспали повече или просто искат да изчакат блайндовете да се покачат.

Ето затова Негреану може да играе {7-Diamonds}{8-Diamonds}, защото винаги започва от 100-200 големи блайнда, а хора като мен се пазят от тези карти, защото започват с 25 блайнда.

Сега ми се иска да се ударя по устата, защото казах, че няма да спечелиш смесен турнир, но ти успя. Дори отразявах турнира, когато ти победи Дон Зевин. Какво ще кажеш на хората, които постоянно твърдят, че Фил Хелмют не може да играе смесени турнири?

То май вече няма чак толкова много невярващи (смее се). След 2011, когато имах три втори места, смятам че вероятно ще спечеля повече гривни от смесени турнири, отколкото от холдем – почти съм убеден в това – за следващите 11 гривни. Защото в холдем турнирите играят толкова много хора...

Не искам да кажа, че не смятам да печеля още холдем турнири, но усещам, че имам много по-голямо предимство в смесени игри. Като че ли много хора ги играят посредствено и просто трябва да участвам в повече турнири. Не бих се изненадал, ако спечеля stud eight-or-better или 2-3 razz гривни. Pot-limit Omaha е игра, върху която работих много и съм играл бая турнири, така че и там може да се получи. В Omaha eight-or-better вече имам второ място и мисля, че ще спечеля такъв турнир, но ми трябва още практика с тази игра и със seven-card stud.

Искаш ли да добавиш нещо за финал?

Двадесет и пет години… Просто съм изключително благодарен – много щастлив и много благодарен, че все още съм в играта, защото нищо не е гарантирано за никого. Ако погледнеш групата хора, които все още се в играта от 89-та насам, няма много. И тези от 2004-та насам не са много. Колко хора са още в играта? (смее се) Така че се чувствам чудесно. Набрах $30 милиона от благотворителни покер турнири, опитвам се да живея много чисто и това ме прави щастлив.

Свързани статии

Свързани играчи

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook