2021 World Series of Poker

Историята на почти отменените Световни серии по покер 2004

Историята на почти отменените Световни серии по покер 2004 0001

От автора: Преди десет години, Световните серии по покер се проведоха за последен път изцяло в Binion’s Horseshoe. Това, което малко хора обаче знаят е, че през тази година сериите бяха на косъм от провал. Няколко месеца след като победата на Крис Манимейкър разпали покер бума, казиното беше затворено от федерални служители и по-късно продадено на Harrah’s Entertainment. Сградата останала празна и тъмна през цялата зима на 2004. Но на 23 април казиното някак беше отворено и готово за провеждане на 35-то издание на Световните серии по покер. Тази история е за това как тези впечатляващи покер серии оцеляха въпреки всички изгледи това да не се случи.

Binion’s Horseshoe беше тотален бардак.

ОК, беше и чудесно място за работа, когато бях там и от времето ми в казиното имам невероятни спомени. Но не всеки го виждаше в такава светлина.

Когато вратите бяха заковани с дървени плоскости през януари 2004, над 800 служители останаха на улицата. Може и да не изглежда много, че хора постоянно губят своята работа, но повечето от бившите служите на Horseshoe бяха там от години и в случая все едно бяха закачени като баласт за потъващ кораб. Те не просто бяха част от местната сцена – те бяха сцената. Биха дали живота си за фамилията Binion и тази толкова старомодна сграда. И сега – повечето от тях възрастни, чиито планове за пенсиониране изведнъж се бяха изпарили – трябваше да си търсят работа.

Да си бивш служител на Horseshoe беше като да си белязан. Повечето от старите служители, с които поддържах връзка, имаха сериозни затруднения в намирането на работа. След толкова много откази, обяснението стана болезнено очевидно. Защо иначе хора с толкова опит в казино индустрията не биха си намерили работа, особено на главната на Лас Вегас, която по онова време беше в силен възход?

Отказите се трупаха и трупаха и някои от бившите ми колеги започнаха да правят немислимото – оставяха празно полето за предишна работа. Ако някой започнеше да любопитства, казваха, че са излежавали присъда. Дали си излязъл от затвора или си работил в Horseshoe – беше еднакво трудно да си намериш работа след това.

Аз имах много повече късмет от другите. Всъщност вероятно бяха най-големият късметлия сред бившите Horseshoe служители.

И когато Harrah’s Entertainment обяви, че поема собствеността, новината беше огромно облекчение за всички. Това беше период на придобивания за Harrah’s – те просто прилапваха всичко свързано с игралния туризъм по пътя към превръщането им в най-голямата казино компания в света. Можеха да си ги позволят, защото имаха много пари и ресурс да обновят Horseshoe, както и репутацията на стабилна компания, която не се изхвърля.

Но не всичко, за което се писа по онова време, беше вярно. Някои публикации твърдяха, че Harrah’s иска да купи Binion’s Horseshoe само заради правата върху турнира. Това обаче не беше така. Според моите източници тогава, WSOP е била второстепенна част от сделката. За Harrah’s това беше като купуване на сграда, към която после да откриеш, че има и гараж. WSOP марката беше гаражът. Просто нямаше нищо общо със сделката, която Harrah’s сключи.

Разбира се, никой не можеше да предвиди това, което щеше да последва. Никой не знаеше или разбираше истинската стойност на ежегодния турнир и потенциалните ползи. Никой нямаше как да предвиди, че тези турнирни серии скоро ще струват повече от сградата, която все още е там и се казва просто Binion’s, макар сега вече да не е собственост на Harrah’s/Caesars, нито пък има нещо общо с фамилията Binion. Духът на мястото вече го няма.


Телефонът в офиса на Хауърд Грийнбаум иззвъня.

Грийнбаум е дългогодишен шеф в Harrah’s Entertainment, който знае всичко за казино бизнеса и работи много последователно и точно. Грийнбаум беше първият Harrah’s служител на сцената, който и досега си остава силно ангажиран със Световните серии.

Обаждането беше от Том Дженкинс, друг Harrah’s шеф с дълбоки корени. Историята на Дженкинс е впечатляваща. Той започнал като работник в кухня, скъсвал си задника от работа и бавно изкачвал корпоративната стълба до шеф на почти дузина казина пръснати из западните щати.

Грийнбаум и Дженкинс, и двамата отракани в бизнеса, говорели по телефона като стари приятели, каквито наистина били от много години.

Дженкинс казал на Грийнбаум да иде до заключеното Horseshoe, вече притежание на Harrah’s Entertainment. Грийнбаум получил инструкции да огледа лично мястото и да прецени дали реликвата може да бъде отворена скоро отново, за да поеме очаквания увеличен брой покер играчи, което било само след няколко месеца.

Дори самият въпрос дали Horseshoe може да бъде обновено бил абсурден.

Но в Harrah’s впрегнаха усилия и превърнаха WSOP 2004 не само в реалност, но и в огромен успех. Работата, която свършиха е достойна за бурни овации. Почти невъзможно е да си представиш в колко лошо състояние беше Horseshoe по онова време. Планирането на WSOP при нормални обстоятелства е супер трудно за толкова кратко време с новото ръководство, което никога преди не беше провеждало събитие с такава големина. Към това трябва да се добави и окаяната сграда – предизвикателството беше просто невероятно.

Грийнбаум отишъл да види мястото, което не бил посещавал от години и нямал идея какво да ще завари вътре.

Какъвто и кошмарен сценарий да си е представял, старият мастодонт се оказал по-зле от всичките му очаквания. Едва ли някой би могъл да обвинява Грийнбаум и Harrah’s, ако просто бяха обявили, че Световните серии няма да се състоят през 2004 или ще бъдат отложени неизвестно докога. В крайна сметка нищо от нужното за успешно провеждане на турнира не беше налице в Horseshoe в онзи момент. Би отнело месеци и вероятно повече, за да се направят нещата както трябва. И Harrah’s можеше да се изложи много с претупване на нещата и опит да направи невъзможното.

Да отменят WSOP 2004 вероятно би било умно решение. Но Грийнбаум и Дженкинс не виждаха нещата по този начин. Те бяха готови за предизвикателства.

С Грийнбаум начело на WSOP, заедно с друг казино директор Уейд Фоул – който скоро станал новият главен мениджър – Horseshoe имаше двама ключови играчи за превръщане на WSOP 2004 в реалност.

Сега те просто трябваше да направят някаква магия. Това означаваше да трансформират сграда пред събаряне в работещо казино. Означаваше също и назначаване на точните хора, които да свършат по-голямата част от работата.

WSOP 2004 трябваше да започнат само след шест седмици.


Помня мръсотията и смрадта. Всичко беше сякаш покрито с вулканична пепел. В не работещите хладилници имаше изгнила храна. От тавана висяха кабели, а казино оборудването беше разпиляно навсякъде.

Binion’s Horseshoe се беше превърнало в мъртва зона.

Да стъпя отново вътре след като бях уволнен от предишния собственик Becky Binion-Behnen беше като да вляза в гробница. Вътре беше страховито и първата ми мисъл беше, че на тази сграда не й трябва обновяване, а разрушаване.

Но Horseshoe беше място с невероятни спомени, където се събираха покер, хазартна и Лас Вегас история – място издигнато в култ.

Някои от старите служители, включително и аз, бяха извикани отново. Мат Савидж беше нает като турнирен директор на WSOP за трета поредна година и доведе със себе си най-добрите служители. Колкото до покер дилърите, връщането на най-важните служители след отърваване от старото ръководство, щеше определено да улесни нещата.

И всичко някак се нареди. Естествено, имаше проблеми, но с всеки ден сградата придобиваше все повече вид на казино. Всеки ден разчистваха някоя част, монтираха нови кабели и докарваха нови маси. Всеки ден идваха нови служители и се доближавахме до голямото откриване – WSOP 2004 наближаваше и щеше да се проведе независимо от всичко.

С думата "чудо" често се прекалява, но фактът, че WSOP 2004 се случи сам по себе си наистина е чудо.


През онази година сериите продължиха 31 дена, което ги направи най-дългите турнирни серии в историята дотогава.

Буквално всеки турнир със златна гривна постави рекорд по брой участници и награден фонд, а главният турнир, който предната година беше най-големият досега, през 2004 беше три пъти по-голям.

Докато дойде време Грег "Fossilman" Реймър да стане новият световен шампион по покер, стана очевидно за всички, че Световните серии са надраснали своя първи дом. Събитие с такъв огромен размер се нуждаеше от много по-голямо място. Старото Horseshoe казино вече не беше в крак с времето.

Спомените трябваше да останат в миналото – бяхме пред прага на нова ера.

За автора: Нолан Дала е покер играч, писател, репортер, консултант и казино служител от над 20 години. Най-известен е като дългогодишен медиен директор на Световните серии по покер. Дала участва активно и в ново ТВ щоу, което скоро ще се излъчва в САЩ, наречено "Poker Night in America." Той има популярен блог за различни събития на адрес www.NolanDalla.com.

Тази статия е публикувана първоначално на NolanDalla.com.

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?

Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook

Свързани статии

Други новини