На живо Unibet Open Bucharest

На лафче с Неделчо Караколев за покера, живота и още

Неделчо Караколев

С Неделчо често обсъждаме най-различни теми свързани с покера, живота и психологията, но голяма част от разговорите си оставаха между нас.

Последният такъв разговор миналата седмица след голямата печалба, която реализира, ме навя на мисълта да спретнем едно кратко интервю, в което той да сподели своята формула за успех и какво и как точно прави, за да поддържа топ нивото си на покер играч.

Миналата седмица реализира втората си най-голяма печалба онлайн ($25,000). С какво точно те променят пет-цифрените печалби и според теб предпоставка ли са веднага да скачаш нависоко?

Големите печалби много увеличават банкрола. Дават едно спокойствие, което обаче си има и минуси, ако не се внимава. Ако човек има нужните умения може плавно да започва да изкачва нивата, но без голям опит на по-горните нива не е ясно дали реално играча притежава нужните способности. Друго нещо, което се променя е, че всичките пари никога няма да са нужни наведнъж за покер и можем да изтеглим голяма част и да си позволим покупки, за които сме мечтали, но сме се ограничавали.

Какъв беше самият турнир и как протече играта за теб. Имаше ли трудни моменти и ключови ръце?

Турнира беше неделния главен турнир във френския PokerStars, който е двудневен. Преди това не съм играл редовно големите неделни турнири, но този беше намален наполовина т.е. 50 евро вход и реших да го запиша. Не мога да кажа, че с лекота стигнах до 2-рото място, но вземах внимателно всяко решение, обмислях добре ситуациите и се оказа, че огромен процент от решенията ми бяха правилни.

Доста ръце се изиграха и в някои шанса беше на моя страна, в други – беше против мен. За мен лично трудните моменти бяха, когато губех 50/50 ситуации или 4-бет-блъфовете ми не минаваха и губех не малко чипове от стака си. Изпитание беше да остана концентриран и мотивиран и да се нагодя към новата ситуация, но явно се справих. Освен на Heads Up мача, където мисля, че загубих търпение и исках прекалено бързо да го приключа.

Как ти се отразяват дългите сесии и имаш ли някакъв специален подход към турнирите с много играчи?

Една дълга сесия мога да изиграя, но когато последователно няколко дена се натрупат дълги сесии се изтощавам. Не обмислям добре решенията си, ставам нетърпелив, губя желание за победа. Затова се опитвам да не прекалявам и да има баланс. В интерес на истината мисля, че по-успешно се справям на турнири с много играчи, отколкото на турнири с малко играчи. Нямам специален подход, просто гледам да се нагаждам към всяка ситуация и търпеливо да изчакам своите моменти.

Колко турнира най-много играеш едновременно и какво мислиш въобще за тази практика да се играят 4-5+ турнира по едно и също време? Отплаща ли се в дългосрочен план?

Аз лично се справям добре с до 8-9 турнира едновременно. Играя по предварителна програма т.е. ако не отпадам от турнирите с времето масите се увеличават доста. Стигал съм до 17 маси, но това не ми е постоянна практика. Да се играе на повече маси е въпрос на баланс – трябва да може да се следи действието и да имаме време да вземаме правилно, а не автоматично решение. Лично за себе си не обичам да преминавам тази граница.

Крайната фаза на турнирите е мястото където много играчи имат проблеми с играта и трудно успяват да пробият. Каква тактика използваш ти в тази фаза и има ли нещо, което работи безотказно в повечето случаи?

Тактиката във всеки един момент е една и съща – наблюдаваш какви грешки правят играчите и се възползваш максимално от това. Няма друга готова рецепта. Понякога агресията работи, понякога предпазливостта, понякога да поставим капан, всичко зависи от това как играят другите играчи.

През 2012г. прекара няколко месеца сам в Лас Вегас, изигра доста турнири и написа много интересни блогове от преживяването. С какво те промени това пътешествие и каква насока ти даде за подобрение?

Много интересни неща се получиха след това преживяване. Първо мисля, че още тогава името ми стана по-разпознаваемо, въпреки, че най-големите ми успехи не ги бях постигнал още. Запознах се с много нови приятели и си припомних за стари такива. Мисля, че спечелих и уважението на част от играчите. Убедих се, че имам потенциал в турнирния покер,а кеш игрите трябва да ги оставя на заден план. В личен план имаше огромна промяна също така.

С каква банка замина за там и как въобще се реши да се впуснеш сам в такова преживяване?

Заминах с около $4,500, които трябваше да ми стигнат за всичко – квартира, храна, транспорт, игра, всичко. 2-3 месеца преди да замина се класирах за WPT Bellagio, останах доволен от представянето си, както и от кеш игрите там. В Пловдив не бях доволен от игрите и от представянето си. Отвори ми се апетита да пътувам. Януари 2012 ходих до Франция, където играх 2 турнира и се представих доста добре и на тях. Чудих се дали всеки месец да пътувам из Европа или да замина за Лас Вегас и избрах втория вариант.

С какво мислиш, че покер играта ти помага в личен план и развил ли си допълнително някакви умения благодарение на покера?

Вероятно съм станал по-търпелив. По-рационален, по-добре планирам всичко. Знам какво искам и какво трябва да правя, за да го постигна. Много по-малко се ядосвам за неща, които са извън моя контрол. Много неща са и съм сигурен, че пропускам част от тях.

Колко е била най-дългата ти лоша серия по масите, и как въобще се справяш на психологическо ниво с тези периоди?

Най-дългия губещ период е бил 2 месеца. В началото не се справях, мислих да се отказвам дори. След това започнах да си давам почивки. После да играя по-малко, да сменям форматите. Опитвам се да си анализирам играта – различно ли съм играл когато съм печелил, какви грешки правя. Увереността в уменията ми и стабилния банкрол много помагат за по-лесно преминаване през тези периоди.

На лафче с Неделчо Караколев за покера, живота и... 101

С какво разпускаш и как според теб влияе живота извън масата върху играта ти?

Излизам по кафета и ресторанти с приятели и семейството, кино, театър, йога, фитнес, кросчета. Правя си разходки в планината или отивам за 2-3 дена на село. Не живея, за да играя покер. Покера е просто професия. Живота трябва да е балансиран, да правим това, което искаме и ни доставя удоволствие – на нас и близките ни. Когато живея по такъв начин – има по-малко напрежение, когато играя, повече отговорност, не придавам излишна тежест на покера и съответно играя по-добре.

Храната също е много важен фактор с какво се храниш и как успяваш да поддържаш бодър по време на дългите сесии, които често са над 10-12 часа?

Храната е една от областите, в които все още се уча. Определено не оставам бодър през цялото време. Опитвам се да съм се нахранил когато играя, защото когато съм гладен не мога да мисля правилно. Засега сигурното е, че се опитвам всеки ден да ям плодове и зеленчуци и да имам една бутилка, пълна с вода на една ръка разстояние.

От колко време вече се занимаваш професионално с играта и имал ли си моменти, които си бил на прага да се откажеш от покера като основен източник на доходи?

От началото на 2009 не разчитам на доходи от друга работа, освен покер. Тази година имах няколко момента, когато се колебаех дали да не се откажа. Тогава си дадох почивка – направих си екскурзия до Барселона, купих си кола и си казах, че каквото и да става вече, няма как да съм на загуба от покера. За късмет – последва много успешен месец в Пловдив по турнирите и кеш масите, а след това и много много успешен месец на турнирите в София. Не си спомням след това да съм мислил да се отказвам от покера.

Имаш си и личен ученик, който обучаваш повече от година вече?

Преди година и половина имах ученик, но предполагам исках по-бързи резултати и реших, че не съм добър учител и не продължихме. След това не съм планирал да имам. В края на миналата година срещнах човек, който прецених, че е достатъчно сериозен и отговорен, за да му обърна по-голямо внимание. Сега имам един ученик, с който се заминавам редовно.

Още интересни приказки и истории от Неделчо може да намерите в неговите блогове от Лас Вегас, които се намират на тази страница.

Снимка: Казино Интернационал

Свързани статии

Коментари

  • margenov margenov

    Ned_bg написа

    Въпрос на навик е играта на повече маси. В началото 4 маси ми беше трудно да следя. Има хора, които играят и повече маси. Аз си знам къде ми е стигнала границата и гледам да не я преминавам. Ако знаеш какво искаш, работиш в тази посока и след много време, с натрупване на опита няма как да не се развиеш. Ако тренираш мускулите с фитнес всеки ден - след 6 месеца няма как да не ти личи; ако тренираш да се оплакваш - няма как да не ставаш по-добър в това и след време да виждаш конспирация навсякъде и да обвинявай всички други; ако тренираш да си подобряваш играта и да си търсиш грешки - няма как да не си изчистваш грешките и да ставаш по-добър в това, което правиш; ако учиш нов език - няма как след много месеци да не си много нива над началното.

    +1000000 ( Да един милион )

  • Ned_bg Ned_bg

    Въпрос на навик е играта на повече маси. В началото 4 маси ми беше трудно да следя. Има хора, които играят и повече маси. Аз си знам къде ми е стигнала границата и гледам да не я преминавам. Ако знаеш какво искаш, работиш в тази посока и след много време, с натрупване на опита няма как да не се развиеш. Ако тренираш мускулите с фитнес всеки ден - след 6 месеца няма как да не ти личи; ако тренираш да се оплакваш - няма как да не ставаш по-добър в това и след време да виждаш конспирация навсякъде и да обвинявай всички други; ако тренираш да си подобряваш играта и да си търсиш грешки - няма как да не си изчистваш грешките и да ставаш по-добър в това, което правиш; ако учиш нов език - няма как след много месеци да не си много нива над началното.

  • Raiden Raiden

    Страхотно интервю с един от най-симпатичните БГ играчи. Успех Ned_bg.

Прочетете 8 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook