На живо
World Cup of Cards PokerStars Championship Barcelona

Естонската поп звезда Тееле Вира за женския покер и "руските мафиоти"

  • Джовани АнгиониДжовани Ангиони
Teele Viira

"Да играя във Вегас сега е по-скоро мечта за мен, но имам още много да уча за играта. След това кой знае какво ще се случи..."

В момента, в който естонската поп певица и ТВ водещ Тееле Вира се включи в първия досега Unibet Open в Талин, залата буквално се изпълни с енергия.

В страна с тихи и не особено приказливи хора, Вира е абсолютно изключение. "Трябва да говоря, да се движа, да се смея. Трябва да давам отдушник на енергията си през цялото време," обяснява тя своето енергично поведение.

През 2011, Тееле става известна като една от финалистките в Eesti Otsib Superstaari, естонският вариант на международното ТВ шоу Idol. Оттогава тя енергично участва в множество проекти, сред които няколко ТВ шоу програми, главна роля в естонския High School Musical и, разбира се, много, много пеене.

И в един момент дошъл ред на покера. Вира е добре известна на местната покер сцена на живо и страстта й към играта дори я отвела до победа в Естонския покер шампионат през 2012.

Използвах възможността през първата почивка в дамския турнир на Unibet Open, да поговоря с Вира за нейното виждане за покера, как браншът може да привлече повече жени и за момента, в който я било страх да напусне турнир сама.

Каква е твоята покер история – как започна да играеш?

Това започва по време на една от предишните ми връзки. Моят партньор играеше покер, аз започнах да го гледам как играе и това нещо веднага ми се видя много интересно.

Спомням си, че той се опитваше да ме научи да играя, как да разчитам останалите играчи и как да бъда агресивна. По природа съм стегнат играч и затова беше чудесно някой да ме учи как да играя по-освободено и как да комбинирам двата стила на игра.

Оттогава играя най-вече турнири на живо, въпреки че миналия януари започна да играя повече и онлайн.

Как върви с покера на живо засега?

Забавното е, че започнах с победа. Първият ми турнир беше Estonian Championship 2012. Започнах с отборен турнир, в който едно момиче и едно момче играят на смени по половин час. Моят съотборник беше Райго Вакра и... ние спечелихме!

След тази победа, с пръстен от естонския шампионат на пръста си, започнах да чувствам, че мога да играя покер. Но трябва да призная, че по онова време не бях много добър играч. Знаех какво да правя на флопа, но не осъзнавах точно как да залагам и играя на търна и ривъра.

Ами сега? След старта с победа през 2012 и все още в играта през 2014, започваш ли вече да се чувстваш като "истински покер играч"?

Не мисля, Сега все още се обучавам да играя покер професионално. Не искам да играя само на флопа или с ръце за начинаещи. Искам да играя повече и по-добре.

Но как се справяш с прогреса. Мислиш ли за треньор, например?

Досега съм имала само една обучаваща сесия – и това беше преди два дни. Казах на треньора си, че искам да видя нещата от различна перспектива и той наистина ми помогна да успея в това.

Предложи ми да използвам някои трикове, докато играя онлайн. Опитах и нещата се получиха. Изведнъж започнах да се задържам много повече в турнирните и дори спечелих доста прилични пари за моето ниво. Така че, тренировката определено ми отвори очите.

Освен че си покер фен, ти си и известна певица и ТВ водещ в Естония. От работата ти виждам, че се справяш много добре с това да предаваш чувства и емоции на публиката чрез лицето си. Затова се зачудих дали се опитваш да правиш така и на покер масата?

Когато се включих в първия си покер турнир, помня, че всички около мен имаха много тъжни и сериозни покер изражения. Аз определено не съм такъв човек. Имам нужда да говоря, да се движа, да се смея. Имам нужда постоянно да отдавам енергията си.

Затова си казах, че вероятно няма нужда да лъжа и нямам нужда от такова покер изражение. Просто реших, че мога да бъда себе си дори на покер масата – и както се оказа това беше много умен ход.

Почти през цялото време се усмихвах и другите играчи като че ли започнаха да си мислят, че имам добри карти. Това ми вършеше идеална работа.

Виждам много малко жени тук в Ден1A на Unibet Open, вероятно се броят на пръстите на едната ръка. Какво според теб спира жените да играят покер?

Мисля, че особено когато седнеш за първи път в турнир и около теб има само мъже – за една жена това е притеснително.

Моето впечатление е, че мъжете могат да те "приветстват" по начин, който може дори да те уплаши. Но трябва да помниш, че ако се учиш как да играеш и започнеш да разбираш някои трикове, лесно се вижда, че покерът въобще не е игра само за мъже.

Ако ти стиска, значи можеш да играеш. Дори ако си жена.

Означава ли това, че предпочиташ дамските турнири?

Според мен те са много добра инициатива за привличане, защото са по-тихи и спокойни – хората всъщност се шегуват и говорят по масите.

Тези турнири са идеални, ако искаш да въведеш приятелка в играта. Този път, например, доведох Лийс (Лемсалу, естонската певица, която спечели Idol състезанието през 2012). По време на почивката тя ми каза, "Ама тази игра ми харесва! Имам чувството, че се абстрахирам от околния свят, когато съм в ръка... това е страхотно!"

Ето затова смятам, че дамските турнири са подходящи за старт. Ясно, че това е само първата стъпка, след която трябва да се включиш в по-трудните турнири.

Помниш ли най-странния ти момент по масите?

Не беше само един, а два. Първият е от втория ми турнир на живо, в деня след като спечелих, за което вече споменах.

В онзи ден се чувствах доста уверена. Започнах да играя и първите ми осем или девет ръце бяха AK, AQ, AT и такива.

Всеки път, когато погледнех картите си, просто знаех, че ще намеря асо. Беше изумително – кофти, че тогава още не знаех как да играя тези ръце добре.

Другият момент беше една много голяма ръка. Цялата ръка беше просто невероятна, имах вале-дама от боя и на флопа ударих стрейт флъш.

Започнах да се усмихвам сякаш не зная какво да направя и дори си погледнах картите няколко пъти. Едър мъжага до мен, който приличаше на "руски мафиот" започна да ме гледа сякаш искаше да каже, "Ооо, мога да се справя с тая мацка и да й взема чиповете всеки път, когато поискам."

Аз пасувах на флопа и той направи същото след мен. Казах пас и на търна и той вероятно си помисли, че нямам нищо, защото просто влезе all-in.

Тогава за момент се направих, че не зная какво да правя и след това трябваше да видиш очите му, когато платих all-in и обърнах картите си.

Май добре си го подвела, а това много се харесва по масите.

Зная и затова после ме беше страх да не тръгне след мен когато турнирът приключи. Помня, че ме беше страх да се прибера сама онази вечер.

Талин е красив като Естония, но се чудя дали някога ще те видим да играеш на други места, като Вегас, например?

Това е мечтата ми. Мога да се опитам и да пея, и да играя във Вегас. Може дори да си намеря такава работа. Ще видим какво ще се случи!

Свързани статии

Свързани турнири

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook