На живо
PokerNews Cup 2017 PokerNews Cup King's Casino Rozvadov

Интервю със Славен Попов за паелята, EPT бъстването и WCOOP

Интервю със Славен Попов за паелята, EPT бъстването... 0001

Малко повече от седмица измина от участието на Славен Попов на финалната маса на EPT Барселона и след завръщането му на родна земя решихме да си поговорим с него за турнира и най-вече за трудното решение, което му се наложи да вземе още в началото на играта срещу германеца Андре Леатау, който впоследствие спечели турнира. Ето какво попитахме Славен:

Има ли нещо специално, което те дърпа към Барселона? Там са най-добрите ти EPT резултати от последните 3 години.

Барселона определено е най-яката спирка от Европейския Покер Тур – турнирите стават огромни, нивото на играчите като цяло не е много високо, плажът е на 2 минути от казиното (не че някой ходи на плаж, когато в задушното, тясно казино има такъв екшън), храната е божествена, сангрията се лее с литри и купонът е 24 часа. А резултатите просто идват – стига да не се злоупотребява с някои от гореизброените благини.

Различно ли е усещането, когато на такъв голям фестивал има и голяма българска група? Направихте ли си някой бас кой ще стигне най-напред в турнира?

Винаги е по-добре, когато групата е голяма – бъстваш от някой турнир, например, и все ще има някой друг брат по-съдба, с когото можете да се утешите с една паеля със сангрия. Когато пък се промъкнеш дълбоко в някой турнир, винаги е по-добре като усещаш подкрепата на другите играчи от БГ групата. Иначе аз в басове не участвам – по-скоро предпочитам размяна на проценти.

Като изключим финалната маса на Eureka България и една финална маса в Щатите преди две години това ти е първата финална маса на голям турнир турнир. Какво е чувството да седнеш за първи път на такава финална ТВ маса?

Бях се съсредоточил върху играта, противниците и стаковете. Не почувствах нещо много по-различно, освен че самата маса е малко по-неудобна и ми трябваха 15-20 минути да свикна, но това се случи в ден 5, т.е. преди самата финална маса. В деня на финалната маса бях супер спокоен, знаех че трябва да играя по най-добрия начин и чувствах че съм способен да го направя – по време на целия турнир бях "в зоната" – нямаше причина да мисля, че на финалната права нещо ще се промени.

Как протече турнирът за теб и в дните преди да стигнеш финалната маса имаше ли моменти, в които се налагаше да взимаш трудни решения като това на финалната маса?

Турнирът се разви много добре за мен, като през всеки ден до финалната маса успявах да завърша със стак над средния и чак в Ден 4 ми се наложи да рискувам турнирния си живот. Въпреки това, трудни решения ми се налагаше да взимам постоянно – винаги имаше силни играчи на масата, които често те поставят в неприятни ситуации.

Анет Обрестад, Федор Холц, Доминик Панка и много други корави онлайн прота бяха само част от микса, с който трябваше да се справя, но в мейн ивента на ЕПТ турнир това е нормално.

Какво всъщност се случи по време на ръката с А7 купи и каква беше причината за сравнително малкия залог на търна?

Тази ръка провали шансовете ми на финалната маса и може би наистина заслужава анализ. Мисля, че я изиграх сравнително добре, като имаше възможност за алтернативни линии на едно две места.

Първо пре флоп с 23 ГБ на теория може би е по-добре да се хвърлим, но китаецът на големия блайнд беше тайт, а и имах други причини да мисля, че ще открадна ръката без съпротива. Залогът на флопа мисля че е стандартен. На търна сме кажи речи с нътс, като имаме възможност да се подобрим на ривъра. Тук е важно да изберем линия срещу целия рейндж на противника, който включва много повече ръце от проекто флъшове на пики.

Единият вариант е да чекнем с надеждата, че той ще заложи и ние ще влезем ол ин. Аз избрах другата линия – да заложа малко, стремейки се да извлека валю от слабите и средни ръце в неговия рейндж, като му давам възможност да се "левъл"-не и да измисли някакъв рейз, тъй като в неговите очи аз рядко имам 7 в ръката. Проблемът на този залог е, че му давам одс да дроува, когато е на пики или със сет (но сетовете почти съм ги изключил, защото само плаща на флопа и остава само 99), но бях готов да поема този риск, в името на това да изиграя ръката оптимално срещу всички възможни комбинации, които противникът можеше да държи.

Кое те накара да се откажеш накрая? Чувството, че той наистина има флъш или големия залог, който беше за почти половината ти чипове?

Решението ми да фолдна на ривъра беше продиктувано изцяло от поведението на противника и езика на тялото му. Беше ми ясно, че стандартното отиграване тук е да затворя очи и да платя, но в същото време наблюдавах движенията на противника си от 30 см разстояние и още в момента, в който посегна към чиповете си със силно треперещи ръце, ми стана ясно, че ще трябва да фолдвам. Беше тежко решение, но нямах право да тръгна против инстинкта си в толкова важен момент.

Ако същата ръка ти се беше случила в интернет на финалната маса на голям турнир, където имаш по-малко време за мислене смяташ ли, че би взел същото решение?

В интернет щях да платя, без да му мисля много – просто нямаше да имам "лайв тел" над противника и там на теория плащането е ОК.

Като че ли освен руснакът Шатилов, който си личеше, че е стабилен играч, и Андре Летау, който го раздаваше малко непукист, останалите не бяха кой знае каква заплаха? Как ти се стори като цяло играта на финалната маса предвид, че сравнително бързо я напусна?

Беше сравнително лека финална маса, жалко че нещата се развиха против мен – имах реални шансове за купата.

Тази финална маса предпоставка ли е да те виждаме по-често на турнирите от Сезон 11 на EPT или като цяло ще се придържаш към по-редки участия както досега?

Играя ЕПТ винаги, когато времето и банкролът ми го позволяват. ЕПТ сериите са скъпи турнири (като прибавим и сайд ивентите и сателитите) и с тях трябва да се внимава. В същото време могат да те изстрелят в облаците, затова трябва да се пробват. Това е подходът ми към тях. Вече се класирах за ЕПТ Лондон, а Прага също не е за пропускане, така че за следващите 2-3 месеца програмата е ясна.

No Limit Travels отборът обмислял ли е ново околосветско пътешествие с нови дестинации или ще мине време преди да се впуснете отново в такова приключение?

Околосветско пътешествие може би не – но идеи за екзотични дестинации не липсват :).

WCOOP сериите започват съвсем скоро. В колко турнира планираш да играеш и според теб тези серии по-трудни ли са от SCOOP заради входните такси или разликата като цяло не е толкова голяма?

Ще се опитам да изиграя възможно най-много WCOOP турнири, но всичко зависи от това какви ежедневни ангажименти имам и как се чувствам в съответните дни. При всички случаи тези турнири не са за изтърване, тъй като сумите, които се разпределят, са доста добри даже в сравнение с турнирите на живо. Лично аз имам много по-добри резултати в SCOOP сериите, но не мисля че има някаква голяма разлика между WCOOP и SCOOP и сега ще се опитам да го докажа.

Пожелаваме ти от сърце другия път като си тръгваш от финалната маса купата да не я връщаш на мястото й, а да си остане за теб!

Благодаря! Този път не си свърших работата до края, но няма да оставя нещата така :).

Свързани статии

Свързани играчи

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook