Не потискайте гнева. Но не му се и подчинявайте

Гневът и покер играта

Текстът, който ще прочетете по-долу е откъс от книгата на Даниел Голман, Емоционална интелигентност. Днес докато си почивах на село си бях взел книжката с мен и се зачетох в главата за Гнева и влиянието му върху нас.

Всички много добре знаем колко тясно свързан с покер играта е гнева и колко често ни се налага да проявяваме тази емоция по време на игра, но успокоява ли реакцията от типа „Да му е** майката тоя как му излезе. Бахти донка“ или по скоро ни предразполага да останем в това състояние и да го влошим, дори след като сме си излели мъката си с някоя и друга псувня.

Нека видим какво имат да споделят по въпроса с гнева някои учени и психолози.

Сред останалите нежелание настроения гневът изглежда особено неподатлив на контрол. Диан Тайс установява, че гневът е настроението, което хората най-трудно овладяват. Наистина, гневът е най-изкусителният сред негативните емоции.

Самооправдателният вътрешен диалог, който го подклажда, изпълва съзнанието с убедителни доводи в полза на основанието да му дадем отдушник.

За разлика от тъгата гневът ни изпълва с енергия, дори ни стимулира. Тази изкусителна, неустоима сила на гнева сама по себе си обяснява причината за някои широко разпространени възгледи за него: гневът е неконтролируем, или поне не бива да бъде потискан, отдушникът на гнева при „катарзиса“ е за добро.

Един противоположен възглед, навярно реакция на мрачната картина на горната позиция, поддържа становището, че гневът може да бъде напълно избегнат. Но прецизният прочит на откритията на изследователите подсказва, че всички тези широко разпространени модели на отношение към гнева са подвеждащи, ако не и неприкрити митове.

Потокът гневни мисли погледнат отстрани, е потенциален ключ и към един от най-мощните механизми за потискането му: важно е да разклатим основите на предубежденията, които го подхранват. Колкото по-дълго размишляваме върху онова, което ни е разгневило, толкова повече откриваме „оправдани парични“ и оправдания за себе си и своя гняв. Размисълът подклажда пламъците на гнева. Но възможността да погледнем на нещата в друга светлина задушава тези пламъци. Тайс установява, че погледът върху ситуацията в по-позитивна перспектива, е сред най-мощните начини да уталожим гнева.

Не потискайте гнева. Но не му се и подчинявайте 101

Илюзиите на отдушника

В мига, в който се настаних в нюйоркското такси, млад мъж застана пред колата и зачака пролука в потока на движението, за да пресече улицата. Шофьорът, нетърпелив да тръгне, натисна клаксона и му махна да се отдръпне от пътя ни. Отвърна ни смръщено лице и обиден жест.

„Копеле!“ изкрещя шофьорът, едновременно натисна и газта и спирачката и се хвърли напред. При тази опасност младият мъж мълчаливо отстъпи встрани и удари с юмрук колата, която по чудо успя да се влее в потока на движението. Това стана повод шофьорът да излее порой от ругатни по адрес на човека.

Когато отминахме, шофьорът, все още видимо раздразнен, се обърна към мен: „Човек не може да понася всичко. От време на време трябва и да креснеш – поне така ще се почувстваш по-добре.“

Катарзисът – възможността да дадеш отдушник на гнева – понякога е превъзнасян като начин да се справим с него. Широко разпространено е мнението, че той "ти помага да се почувстваш по-добре". Но психологът от университета в Алабма, Долф Зилман привежда доводи срещу катарзиса.

Формулирани са след 50-те години на 20-ти век, когато психолозите подлагат на тест последиците от катарзиса и постепенно установяват, че като даваме отдушник на гнева постигаме твърде малко или не постигаме нищо в стремежа си да го разсеем (макар че поради измамната природа на гнева, това може да ни донесе усещане за удовлетворение).

Не е изключено да съществуват специфични обстоятелства, при които, ако се оставим на гнева, наистина ще изпитаме облекчение. Пример: ако гневът е изразен директно срещу личността, към която е насочен, когато възстановява усещането за контрол или поправя несправедливост, или когато "притесни подходящо" някого и го накара да промени свои вредни действия, без да търси отплата.

Но понеже гневът лесно се подклажда, може да се окаже, че подобно нещо е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.
Диан Тайс установява, че търсенето на отдушник на гнева е един от най-неподходящите начини да уталожим изблиците на ярост, които обикновено предизвикват възбуда в емоционалния мозък и вместо да ни донесат облекчение, ни оставят с чувството за още по-голяма тежест.

Тайс цитира хора, споделили с нея случаите , в които са излели гнева си върху онзи, който го е провокирал, но вместо да им донесе облекчение това в крайна сметка задълбочава лошото им настроение.

Много по-ефикасна се оказва реакцията, при която хората първо изпускат парата, а после се обърнат по-конструктивно или настоятелно към онзи, който ги е раздразнил, за да уредят спора си.

Веднъж чух тибетският учител Чогиам Трунгпа, запитан кой е най-добрият начин да се потиснем гнева, да отговаря: "Не го потискайте. Но и не му се подчинявайте."

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook