Историята на Erik Audé: От големия екран през 3 години затвор в Пакистан до Световните серии по покер

Erik Audé

Сподели

  • От големия екран през 3 години затвор в Пакистан до Световните серии по покер. Това е историята на Erik Audé.

Тази история не е като повечето останали, в които някой разказва за пътя си от нулата до върха. Това, което Erik Audé ни разказа определено надминава много от вдъхновяващите покер истории, защото неговата е повече от уникална, а борбата му е била буквално на живот и смърт.

Той не е и типичният покер играч, който е научил за играта от семейството си или е гледал предаване по телевизията. Първата му среща с покер играта е по време на престоя му в един тъмен и мрачен затвор в Пакистан, където попада заради близък приятел, на когото уж помага.

Роден в Бевърли Хилс Erik израства играейки футбол, а в последствие започва да се интересува от актьорство и също така става професионален треньор на хора занимаващи се активно със бодибилдинг.

От малък винаги е обичал да бъде център на вниманието, което доста му помогнало в класовете по актьорско майсторство и не след дълго той успява да си осигури роли в различни сериали и дори продукции като Dude, Where’s My Car?, където си партнира с Ashton Kutcher и Sean William Scott. Времето извън снимачната площадка прекарвал тренирайки усилено клиентите си в местната фитнес зала.

Малко след случката на 11 септември в САЩ Erik започва да тренира нов клиент на име Rai, с който набързо станали близки приятели. Rai му споделил, че се занимава с внос на кожени изделия от близкия изток и го помолил да му направи услуга, която се състояла в това той да отиде до Турция. За услугата Raj щял да му плати доста добра сума пари, като същевременно това щяло да му помогне да спести солидна сума от данъци.

Erik преценил, че риска си заслужава парите и се съгласил да направи услуга на приятели си и заминал за Турция. След време Raj отново го помолил за такава услуга, но този път дестинацията била Швеция. Erik отново се съгласил и всичко минало без никакви проблеми и това го оставило с впечатление, че всичко е точно и няма за какво да се притеснява, а освен това и парите били доста добри.

В началото на 2002 Erik се съгласил да направи още едно пътуване за да помогне на приятеля си, като този път трябвало да отиде до столицата на Пакистан, Исламабад.

Точно по това време Пакистан определено не било най-доброто място, на което американски гражданин можел да попадне, но въпреки това Erik се съгласил да направи услугата на приятеля си.

Една сутрин докато тичал из града за малко не станал причината за размирици след като започнал да флиртува с пакистанки на улицата. Малко след инцидента се прибрал в хотелската си стая и чакал обаждането от куриера. Няколко дни по-късно всичката стока била в куфара му и той се отправил към летището, за да хване самолета за щатите.

През цялото време той си мислел, че просто пренася някакви си кожени стоки и нямал никакъв повод да се притеснява, но всичко това се променило, когато охраната на летището проявила интерес към багажа му.

Един от полицаите го попитал дали пренася наркотици и преди да се осъзнае какво точно се случва багажът му бил щателно преровен и се оказало, че не пренася просто някакви си кожени изделия, а в тях има скрити 4кг опиум. Тук вече разбрал, че приятелят му го е измамил и се намира в голяма опасност.

Животът в затвора

Животът в затвора бил пълен ад. Настанили го в затвора Adyala, който се намирал в Rawalpindi и бил построен през 70-те. Мъченията и непостоянния побой се превърнали в ежедневие за него. Бил принуден да използва юмруците си, за да оцелее в претъпкания затвор особено в началото, когато никой не го познавал и всички били срещу него заради това, че е американец.

Още с влизането в затвора го подложили на тридневен тормоз и побой, след което го оставили изолиран от всички плувнал в кръв и рани.

"Единственото, което можех да направя е да се адаптирам към ситуацията или в противен случай рискувах рано или късно да загубя живота си. Хората умираха от глад и се биеха нон стоп за какво ли не. беше адски претъпкано."

Историята му стигнала дори и до National Geographic, които излъчили филм със заглавие From Hollywood to Hell, което обаче било фокусирано повече върху частта с побоищата и насилието, което всъщност Erik споделя, че не е било по-голямата част от престоя му в затвора.

"За да не ме пребият до смърт ме държаха изолиран от останалите, а по-голямата част от времето си прекарвах в четене, тренировки, изучаване на различни езици и на съдебната система."

След време станало ясно, че той се е занимавал с контрабанда на наркотици и част от останалите в затвора започнали да гледат на него по друг начин - като един от тях.

С доброто си поведение успял да си издейства доста бонуси като храна, видео плъер и стотици филми, както и мобилен телефон и по-късно лаптоп, който ползвал, за да пише сценарии за филми и да води личен блог.

Audé прекарал 11 месеца в затвора преди да дойде време за делото, което не го пожалило ни най малко и го пратило в затвора за още седем години.

"Няколко неща постоянно прескачаха в главата ми. Знаех че съм невинен. Чувствах много силен гняв спрямо човека, който ме излъга. Постоянно си мислех за познати и приятели у дома, на които исках да кажа две думи"

Без значение какво си мислел обаче бил твърдо решен да не падам духом и да намери начин да оползотвори времето си в затвора по най-добрият възможен начин.

Започнал да тренира с домашно направени тежести. Част от задълженията му били да почиства двора и да се грижи за чистотата в блока, където се намирала неговата килия, да се грижи за градината в затвора и за изграждането на система, която да докара постоянно течаща вода в килиите тъй като преди това не било възможно и вода имало само по един час на ден.

Започнал да изучава и местния език, за да може да комуникира с останалите в затвора и с персонала, което скоро му помогнало доста, когато започнал да се включва в покер игрите, в които някои от затворниците участвали.

"Времето, което прекарвах сам в килията си използвах, за да уча Урду. За да ми е по-лесно си нарязах листове хартия на бележки и си записвах думите на тях. След това с много повторения запаметявах думите в главата си и така лека полека започнах да говоря с останалите, а ученето беше добро занимание за запълване на времето."

Покер играта в затвора

През първите две години от престоя си в затвора (2002-2003) Audé значително отслабнал, но въпреки това и всички останали трудности той решил да не се предава и да даде всичко от себе си, за да оцелее докато се намира там.

Един ден решил, че е добра идея да си направи дневна програма, която да следва и да го мотивира да живее. Започнал да учи някои от пакистанските затворници да четат на собствения си език, а някои дори успял да научи да четат и пишат на английски. Това му помогнало да си издейства достъп до други блокове в затвора, за да може свободно да стига до хората, които обучава.

В затвора имало всякакви случаи. Някои били там за убийство, други били политици, но освен хора обвинени в тежки престъпления имало и такива, които били там за дреболии като хванати по тъмно навън или изхвърлен боклук пред свещена сграда.

"В Пакистан могат да те тикат в затвора за щяло и нещяло. Един до друг седят политици обвинени в корупция и хора, които не са могли да си платят кутийката сода в магазина" Някои се измъкват срещу пари, но нямаш ли пари си фитка."

Докато се борел със зъби и нокти да намали присъдата си добро поведения и молитви Audé открил още един начин да запълва времето си в затова и това била покер играта Texas hold'em.

"С времето разбрах, че някои от хората, които обучавах редовно играят Texas hold'em и набързо се сприятелих с Murad, който говореше малко английски и ми обясни правилата на играта и някои от основните неща, които трябва да знам. Залагахме по пет пакистански рупии, което на практика е нищо и играехме с чипове и износени карти. Играехме предимно турнири, защото повечето хора нямаха пари да участват в кеш игри. Спечелените пари се използваха за храна, напитки и разни други неща и общо взето играехме за храната.

Всеки може да си представи гледката, която историята на Erik описва и усмивката на лицето му след навлизането в дебрите на покер играта, която не само му позволявала да запълва времето си в затвора с нещо приятно, но което същевременно му помагало и да изкара някой и друг лев, с който да си купи храна.

"Хората в този затвор бяха нон стоп гладни, така че това да спечелиш малко пиле или някоя друга вкусотия си беше направо повод за празненство. Понякога играехме само за пари, ако се случеше така, че не се събират достатъчно хора, за да си позволим пилето, което струваше 100 рупии."

Играта обикновено протичаше в някоя килия на земята, защото в затвора нямаше никакви маси и столове. Седяхме върху одеяла на пода и така играехме. Когато се случваше да има повече хора в турнира някои седяха извън килията и след като някой отпаднеше вътре друг заемаше мястото му.

"Доста омешано беше всичко, но винаги намирахме начин да наредим нещата максимално добре."

Свобода, покер и Холивуд

През 2004 след близо три години прекарани в затвора Audé разбира, че ще бъде освободен и малко преди Коледа напуска затвора. Това става възможно, след като получава подкрепа от губернатора на New Mexico Bill Richardson и писменото признание на Rai (чието истинско име е Razmik Minasian), в което той прави пълни признания за случката с контрабандата на опиум.

След като се върнал в Лос Анджелис при семейството си не разполагал с нищо на свое име освен дрехите на гърба си. Извадил късмет, че близък приятел му помогнал с издействането на роля във филма War of the Worlds, а друг приятел му дал $100.

"Много ми беше гадно да взема тези $100, но нямах друг избор и имах голяма нужда от тях. След първия ден на снимачната площадка се озовах в голямо задръстване и докато гледах през прозореца видях че малко по-надолу има казино и реших да се отбия с идеята, че уменията, които придобих от престоя ми в затвора могат да ми помогнат да увелича тези $100.

Влезнах в казиното и седнах да играя на $40 No Limit Hold'em маса, след което бързо се преместих на $100 No Limit маса и така прекарах цялата нощ в казиното и на другия ден отидоха направо на работа - щастлив с $1,700 в джоба. Вечерта отново се върнах в казиното и успях да увелича $300 до $1,200. Седмица по-късно вече имах кола, а след още седмица вече имах и собствено място за живеене. От тогава насам не съм поглеждал назад.

След освобождаването му от затвора освен на свободата си Erik се наслаждава още повече на покер играта, която един вид го спасила докато бил там и от 2009 насам има няколко влизания в парите на турнири от Световните серии по покер, като най-доброто му постижение е през 2012, когато завършва 10-ти в $5,000 no-limit hold'em турнир за $53,728 (разминава се за малко с финалната маса като губи със сет попове срещу сет аса).

През последните няколко години кариерата му на каскадьор и актьор прогресира значително и той записва участия в най-различни филми, каскади и шоу програми.

"Бях супер зает през изминалите няколко години и дори ми се наложи да отказвам работа - нещо което се смята за супер як проблем в нашата сфера. Най-големият филм, в който успях да взема участие през последните няколко години беше American Sniper, където играх ролята на Thompson и имах възможността да правя свои собствени каскади."

"Когато не съм на работа или не се занимавам с писането на сценарии може да ме видите по покер масите. Гледам да играя поне два пъти седмично. От време на време се намира и кой да ме спонсорира, за да играя в малко по-скъпи турнири, които не са ми съвсем по джоба и засега спонсорите ми са доста доволни, защото инвестицията им се връща обратно с печалба.

"Преди да се върна изцяло към киното и каскадите играех значително повече, но работата си е работа и след като започнах да отделям повече време за нея покера остана една идея настрани, но не до такава степен, че тотално да го изоставя.
Отивам на абсолютно всеки благотворителен турнир, на който ме поканят и винаги гледам да взимам познати от снимачната площадка с мен, за да помогнат и те и да същевременно да се позабавляваме малко."

През последните няколко години Audé e инвестирал в няколко ресторанта и барове и вече е съсобственик на цели седем места. Най-новото му заведение е гурме бургер бар в Sherman Oaks, който се казва Tipsy Cow.

Невероятно е наистина на какво е способен човешкият дух и как от брутален затвор в стана от третия свят този човек е успял да намери как да се задържи жив и здрав и след това да постигне всичко това в рамките на десет години.

"Това, което съм си поставил като цел сега е да съм щастлив и да водя спокоен живот. Нито съм супермен нито съм някой много специален. Просто бях едно глупаво хлапе, което от глупостта си и жаждата за лесни у бързи пари попадна на ужасно място. Надявам се моята история да послужи за пример и да помогне на много хора да видят какво и как да не правят"

Свързани статии

Коментари

  • zidix zidix

    извод:
    degens gonna degen
    Big Grin

  • RedRat RedRat

    Tough guy! Направо не искам да си представям картинката в тоя затвор...

Прочетете 2 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook