Fedor Holz споделя защо покерът няма да стои на преден план в бъдещето му

Fedor Holz

Fedor Holz със сигурност ще остане в историята на покера с невероятните успехи, които постига в рамките на само две години, но бъдещето му няма да бъде фокусирано върху покера играта.

Малко след края на Световните серии Lee Davy разговаря с младия германец, който сподели повече за това как е стигнал до мястото, на което се намира в момента и какви са плановете му се бъдещето.

Септември 2012 е и играеш heads up срещу Tomas Petru в €500 турнир в King’s Casino. Връщайки се четири години назад какъв беше животът ти тогава?

“Адски различно беше от сега. Живеех в голяма къща, но в малка стая, която споделях с други хора и точно бях се отказал от това да продължа образованието си. Нямах почти никакви пари. По спомен имах около €1,000. Интересно беше."

С покер играчи ли живееше?

“По това време все още бях сравнително нов в покера и играех само от година, а хората с които живеех нямаха нищо общо с покера. Просто група студенти."

Какво влезе да учиш и защо реши да прекъснеш?

“Влязох да уча информатика, но спрях поради редица причини. Една от тях беше, че не бях достатъчно устремен. Липсваше ми достатъчно желание и се оказа, че нещата не са такива каквито си ги представях и бих искал да бъдат и това беше разочароващо. Затова реших да не се измъчвам."

Имаше ли някакъв план когато взе това решение?

“Проблемът беше, че нямаше никакъв план, а това не се хареса много на родителите ми. Те започнаха да се притесняват, но в този момент аз правех точно това, което исках да правя. Играех покер."

Израствайки като дете имаше ли високи изисквания от теб в семейството?

"Имаше известна доза напрежение, след като в началните ученически години постигах добри резултати и всички започнаха да изискват повече от мен и да съм едва ли не безупречен във всичко, което правя. Никога не успявах да надмина очакванията и това определено ме караше да се чувствам кофти на моменти."

Kакво се случи през 2012 преди да започнеш да играеш на живо?

"Всичко се случи през 2012. Това беше годината, в която играта онлайн въобще не ми вървеше. Чудех се къде да отида и какво да правя и накрая се озовах в Kings Casino, където спечелих малко пари, след като загубих heads up мача срещу Tomas Petru.

Бях си наумил, че искам да пътувам и точно за това използвах спечелените от този турнир пари. Посетих различни места в Европа. Ходи също така в Африка и Азия. И след като приключих с пътуването реших, че искам да играя повече покер и се преместих да живея във Виена.

Спрях да се занимавам с доста неща, които само спираха развитието ми и намерих нови приятели, които доста ми помагаха в първите стъпки към професионалния покер. Първото ми дълбоко класиране в турнир на живо дойде през февруари 2013, когато станах 10-ти на WPT Baden за €13,000. Това беше старта!"

Кои бяха хората, които те вдъхновяваха и мотивираха да се развиваш през 2013?

"Всъщност беше група от хора, с което все още съм много близък и до ден днешен. Наричахме себе си TGK, което е съкращение от имената на някои от нас. Тези хора ме познават от времената, когато нямах нищо. Някои от тях играят high stakes в интернет, а други вече се пренасочиха към други полета за изява в живота и се справят чудесно. Интересно е да се намираш в такава група, където постоянно има обмен на информация, всеки споделя нещо, дискутират се много неща и това мисля ни помага да сме с една крачка пред другите."

Fedor Holz

Как се озова в TGK?

“Някак си естествено се получи. Аз съм по-скоро като гъба. Не съм инвеститор. Хората в тази група са по-умни от мен в доста направления особено ако става въпрос за създаването на нещо.

Това, което ни събира заедно е, че всеки може да предложи по нещо уникално като умение или информация. Моята част е да развивам идеи, защото имам много бърз ум и мога бързо да смилам информация и да я предоставям по-достъпен начин. Но не съм аз този, който прави големите открития или намира нови неща. Мисля, че затова хората обичат да говорят и да споделят с мен. Помага им да станат малко по-умни и ефективни."

Лидер ли си или последовател във вашата група?

“Честно казано мисля, че тук всички сме равни. Не бих се определил като последовател. Обичаме да сме заедно и да се учим един от друг споделяйки."

За какви неща си мислиш?

“Това, за което най-много трябва да мисля е образованието, но не в общоприетия смисъл на думата, а по доста различен начин. Искам да уча за живота, но не в класната стая. В днешно време учебната система е доста изкривена и истински важните неща не може да научиш в училище."

Ако в обкръжението ти няма по-големи и по-умни от теб хора, които да напътстват може да се изгубиш много лесно. Това, което ми е трудно да проумея е колко малко са заинтересовани хората да учат и да откриват нови неща, които са хем полезни за тях хем правят живота им по-лесен."

Като спомена училището имаш някакво предложение за промяна на учебната система ли?

“Говоря за всичко. Без ограничения. Системата ни за обучение в момента е отвратителна, а на мен ми отне не малко време докато се озова около правилните хора. След това осъзнах, че подобни групи не са толкова често срещани и това е нещо, с което мисля, че мога да помогна на доста хора в бъдеще."

Кои са някои от нещата към, които се научи да се адаптираш проправяйки си път нагоре по нивата в покера?

“Беше доста вълнуващо и след време стигнах до прозрението, че това е просто игра и това дали ще станеш успешен играч или не зависи в основна степен от това дали си задаваш правилните въпроси и не е те е страх от отговорите. За мен един от най-важните въпроси беше, Имаш ли място в тази игра?. Задавах си този и други въпроси постоянно и винаги имах отговор. Това е много важно. Щом намериш отговора дълбоко в себе си просто сядаш и играеш поредния турнир."

Кои бяха ключовите моменти в твоето развитие?

"Ключова година за мен беше 2013. Бях успях да изчистя ума и съзнанието си и бях наистина фокусиран в играта. Резултатите последваха и то точно навреме. За първи път през тази година имах възможността не само да играя за себе си свободно, а освен това спонсорирах редица играчи. Според мен ако правиш нещата като хората и отделяш достатъчно време и имаш желание да се развиваш резултатите ще дойдат рано или късно"

Какво предприе, за да подобриш психологическата си подготовка за играта и как се справяш с игрите на ума?

“Тук точно в началото започнах да работя сам със себе си, но през 2014 се стигна и до наемането на треньор. Винаги е от полза да споделяш мислите и преживяванията си с някой, който може много бързо да ти посочи къде грешиш или къде трябва да натиснеш.

Дори не е нужно да имаш толкова чести сесии с треньор. Важното е да усвояваш информацията, която получаваш бързо и да си максимално откровен, когато ти задават въпроси, защото отговорите са тези, които помагат на треньора да те насочи в правилната посока."

"Как се справям с тилта ли? Ами може би ще ви прозвучи странно, но просто се старая винаги да намирам най-добрите възможни ситуации и да взимам максимума от тях. Нямам някакви специални трикове. Това, което за много хора вероятно не е от значение за мен например е много важно. Аз изпробвам нови столове за игра, нова мишка и разни такива на пръв поглед дребни неща, които обаче натрупани имат своето значение (поне за мен)."

Кои бяха учителите, които ти помагаха с психологическата подготовка?

“Първият треньор, с когото работих вече мога спокойно да нарека приятел, а неговото име е Thomas Quaade. Нещо специално имаше в него и начина, по който се справяше с всичко. Доста свеж и балансиран човек, който винаги е искрен на макс. Някак си човек почва естествено да попива от него и чувството е невероятно."

Друг учител, с който съм работил беше Elliot Roe. С него провеждахме сеанси с хипноза и той също ми е помогнал да подобря не само покер играта, но и живота си в доста аспекти.

Fedor Holz

С какво точно ти помогнаха тези двама учители?

“Съмнявах се много в себе си и това ми пречеше. Едно е да погледнеш назад и да видиш някои свои грешки и да се поучиш от тях, но когато това усещане, че не си достатъчно добър и не знаеш дали правиш правилното нещо те преследва в настоящия момент, вече имаме проблем. Дори в началото на 2016 продължавах да си задавам този въпрос и Elliot ми помогна да намеря отговора в себе си."

Имаше ли момент, в който се намираш на финална маса на голям турнир и в главата ти се въртят мисли от сорта на, "заслужавам ли да съм на това място"?

“Не мисля, че това някога е било поставяно по въпрос. По-скоро беше чувство. На моменти са ми минавали през ума въпроси от сорта на, "този дали е по-добър от мен?I Една от причините да работя толкова усърдно беше именно, за да разбера къде ми е мястото и определено мисля се справих добре с тази задача."

"Прекарвах дни и седмици наред изучавайки всеки от опонентите си. Исках като отида и седна да играя да съм адски труден за побеждаване опонент. А това, че полагам повече усилия ми помага допълнително да видя къде се справям по-добре и къде имам нужда от работа. При мен определено действа като подсилване на самочувствието и осигуряване на едно спокойно ниво на съзнанието, а това си е рецепта за успех отвсякъде!"

Строг ли си със себе си?

“Адски много! И напоследък започнах да разбирам, че това не е добра идея. Трябва да има баланс, защото иначе нещата излизат извън контрол. Винаги съм искал да вкуся какво е да си на върха и отвъд него, да разбере колко далеч мога да стигна, но веднъж след като се озовеш там осъзнаваш колко по-добре си се чувствал там долу, защото изкачването на върха носи със себе си и съответните отговорности, за които малко хора наистина са подготвени.

Когато започнеш да се изкачваш прекалено бързо и много неща те връхлетят едновременно искаш да направиш една крачка назад и да позабавиш малко. Може би година по-късно това, което сега те притеснява ще е абсолютно ок за теб и без да се е налагало да се насилваш да го превъзмогваш то ще стане част от теб с времето и ще ти помогне в бъдеще да постигаш успех с лекота."

Изморително ли е самопомагането?

“На моменти го намирам за много изтощаващо. В момента особено се чувствам като парцал. Веднага след като свърши главното събитие на WSOP тази година си казах. Стига! Често имам такива периоди, които психически ме изтощават адски много, а когато си на масата трябва умело да прикриваш това, за да не издаваш информация, а понякога не е никак лесно.

Имам доста да работя над себе си докато успея да стигна до момента, в който разбирам колко енергия и за какво хабя и от какви вредни навици още имам да се отърва, за да намаля загубата на време и енергия до минимум."

Как успяваш да управляващ парите си на тази крехка възраст?

“Това е едното от нещата, които, смея да твърдя, ме бива доста. През 2013 спечелих доста пари онлайн и започнах да стейквам играчи и да инвестирам в разни други неща и след като различни хора ме завличаха с пари успях да добия ценен опит за това как точно трябва да се подхожда към парите.

Голям плюс беше и това, че около себе си имах правилните хора, които ми даваха добри съвети. Естествено съм правил грешки и съм губил пари (като облога ми се Jason Mercier това лято, от който загубих над $200,000), Подобни грешки не мисля да повтарям занапред, защото имам визия за това как искам да си инвестирам парите и със сигурност няма да бъде в глупави басове на Световните серии."

Как се отразява финансовата независимост на мотивацията ти?

“Според мен ценностната система на нашето общество е много грешна. Парите се възхваляват, а истинската свобода няма нищо общо с тях. Често си мислим, че парите са тясно свързани със щастието и начина, по който се чувстваме, но това е само временна еуфория и нищо повече. След като започнах да се занимавам с обучение и спонсориране на играчи разбрах, че това което ми доставя истинска радост е да давам и да помагам на другите.

Но същевременно разбрах, че мога да давам много повече и да съм полезен на доста други места и затова покера няма да бъде нещо, което ще преследвам в бъдеще. Покера е егоистична игра, в която взимаш само за себе си, а аз определено не искам това да е професията ми."

С какво и как искаш да си полезен на света?

Fedor Holz

“Точно за това искам да си дам време да помисля. Не съм направил сериозна стъпка в тази посока и мисля, че идва време да го направя. Мисля, че като цяло е нормално да си малко по егоистичен в младежките си години или поне според мен повечето хора са. Мен ме вдъхновяват изключенията, като Andrew Lichtenberger например.

Всеки път щом го видя имам чувството, че след малко ми предстои да науча нещо ново и важно. Има нещо повече от парите, успеха и славата в този живот. Постоянно мисля за това и именно това е една от причините всички да харесват Andrew. Някак, с излъчването си, той напомня на хората около себе си, че наистина има много повече от пари, слава и успехи в този живот."

Искам животът ми да се съсредоточи повече върху това действията ми да имат позитивен резултат в живота на хората и да помагам отколкото да трупам пари и да оглавявам класации."

Какво прави толкова добри играчите срещу, които се изправящ в най-скъпите турнири.

“Контролът на емоциите. Или по-скоро липсата на такива по време на игра. Доста от тези играчи са развили умението да излизат извън тялото си по време на ръка и да наблюдават ситуацията от друга гледна точка. Мисля, че това е едно от основните неща, които помагат на тези играчи да успяват да печелят."

Беше доста емоционален по време на жребия за Global Poker League. Какво се случи там?

“Не знам как точно да го опиша. По принцип не съм такъв. Като малък бях доста емоционален и приемах доста неща твърде лично, но през последните три години се подобрих доста в тази насока и въпреки че все още доста хора говорят глупости за мен вече обръщам внимание само на това, което има стойност за мен. Останалото са просто приказки."

“Уж се бях подготвил за речта, но когато излязох на сцената не знам какво стана. Треперех и изведнъж станах доста емоционален. Мисля, че речта ми беше доста странна, защото трудно намирах думите, с които да опиша как се чувствам в този момент.

На хартия си беше просто участието в някаква турнирна лига, но за мен това беше признание на покер постиженията ми и този момент със сигурност ще го помня дълго време, защото чувството беше много истинско и приятно.

Създава ли ти проблем във връзките с други хора това емоционално дистанциране, което си развил от играта?

“Със сигурност не съм като робот извън масата. Това с контрола на емоциите е нещо, което много силно те отличава от другите хора.

Именно то ти дава предимство, защото след хилядите часове тренировки се научаваш да не тилтваш и да не мислиш за крайният резултат. Те нямат абсолютно никакво значение. В момента дори ми е трудно да се сетя за друга професия, я която трябва толкова да се дистанцираш от резултатно ориентираното мислене и поведение.

Може да играеш цял месец като луд и да имаш само една успешна сесия. Понякога играта може да е направи и доста студен човек и това е една от другите причини, поради които искам да оставя покера на заден план.

Просто вече нямам желание да се развивам в тази сфера и да се дистанцирам допълнително от живота и хората, когато нещата не вървят. Искам да намеря нещо ново, което ще върне наивната ми детска радост за живот и за нови неща."


Какво ти остава да постигнеш в покера преди да се откажеш?

“Преди всичко искам да поясня, че не мисля да спирам тотално с покера завинаги. Просто ще играя в пъти по-малко от преди и през следващата година вероятно ще посетя Aвстралия за Aussie Millions, може би ще се отбия за малко до Макао и Монте Карло и за малко във Вегас, но със сигурност няма да играя като миналата година, а само в избрани турнири.

Това, което преди нямах, а сега имам е свободата да си дам четири месеца почивка, в които да не играя никакъв покер и просто да си почивам. През последните четири години има цели за постигане и затова за цялото това време имах не повече от две седмици ваканция."

Поставям си цял, постигам я, и след това си поставям нова. Така стигам там където искам.

Източник: CalvinAyre.com

Свързани статии

Свързани играчи

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook