Покер стратегия: Дефанзивният чек-рейз

Покер стратегия: Дефанзивният чек-рейз 0001

В игрите с лимит чек-рейзът е едно от най-мощните оръжия в арсенала на повечето играчи. Благодарение на него можем да спечелим допълнителни залози, като въвлечем в пота опоненти с по-слаби карти или като накараме играчите с проекто-ръце да платят прекалено висока цена, за да продължат преследването на незавършената комбинация.

Когато няма лимит на залозите, чек-рейзът се използва доста по-рядко, като най-често играчите прибягват до него, за да спечелят някой и друг допълнителен блайнд. Съществуват обаче и други приложения на този ход, едно от които е т.нар. „дефанзивен чек-рейз”.

Най-често го използвам, когато съм със слаби карти извън позиция. Тъй като по принцип играя стегнато и подбирам добри ръце, обикновено се случва да съм в такава ситуация на блайндовете. Нерядко хващам топ чифт на флопа със слаба допълнителна карта. Въпреки че тази ръка има някаква стойност, тя не е особено голяма и определено не бих искал да се забърквам в голям пот, защото колкото повече чипове са заложени, толкова по-голям е шансът да държа губещата ръка.

Да речем, че съм на големия блайнд (ГБ) с {Q-Spades} {4-Diamonds} срещу трима играчи – този на малкия блайнд, един на средна позиция и този на бутона. На флопа се нареждат {Q-Diamonds} {8-Hearts} {5-Diamonds}. В този момент бих могъл да поведа със залог, но ако двама след мен платят, моят чифт най-вероятно не е фаворит. Ако впоследствие заложа отново, ще се наложи да се откажа при евентуален рейз. В случай че някой ми плати на търна, преди появата на последната обща карта потът ще набъбне значително, а с моята несигурна ръка определено това не е добра ситуация за мен. Мога да избегна това, като пасувам на търна, но така ще позволя на противника ми да блъфира или да направи полу-блъф. Няма да имам друг избор, освен да хвърля, в случай че залогът е различен от минималния възможен. Говорейки за блъфове, ако играя по този начин, собственото ми поведение ще прилича повече на блъфиране, отколкото на игра с чифт – пас преди флопа, опит за кражба на флопа и пас или отказ на търна. Определено ръката ми има по-голяма стойност, отколкото един блъф.

В описаната ситуация, бих предпочел да прибягна до чек-рейз, като разбира се това няма да правя това всеки път. Основната причина е чисто психологическа – чек-рейзът предполага сила и почти винаги ще принуди опонентите да хвърлят голям обхват от ръце, особено от играч с проекто-стрейт на средна позиция, който може да е платил вашия повеждащ залог на флопа, но не и такъв от страна на бутона и вашия рейз. Освен това е вероятно да откажем и някой с дама с по-силен кикър от нашия. Друго преимущество на чек-рейза е, че ще ни даде доста повече информация за вероятните ръце на опонентите ни, отколкото бихме могли да извлечем от повеждащ залог. Ако играчът на средна позиция уверено плати нашия чек-рейз, вероятността да сме с доминирана ръка ще е много голяма. В случай че е слаб играч и до момента е имал само проекто-стрейт, цената, която ще трябва да плати, за да продължи преследването му на търна и ривъра, ще бъде прекалено висока. Ако онзи, който е заложил ни плати, възможността да държи топ-чифт с по-добра втора карта или по-силна комбинация е голяма, но не би било невъзможно да е с някаква проекто-ръка. Доколко това е възможно бихте могли да прецените, ако сте забелязали, че има навика да прави полу-блъфове.

Покер стратегия: Дефанзивният чек-рейз 101

Освен всичко казано дотук, чек-рейзът, за разлика от отварящия залог, играе роля и на червена лампичка за противниците. След като сме играли така на флопа и пасуваме на търна, ще откажем от повторен залог всеки със слаба ръка, поради страха да не бъде чек-рейзнат отново. Ако просто заложим на флопа и пасуваме на търна, подканваме другите да ни „тестват”, но ако сме чек-рейзнали, това ще означава, че ръката ни е достатъчно силна и най-малкото бихме платили в следващите етапи. Изводът е, че можем да очакваме залог на търна само от наистина силни ръце и в такъв случай с чиста съвест ще можем да се откажем от губещата ръка.

Срещу други слаби ръце, но доминиращи нашата, най-лесно бихме могли да приберем пота още на флопа с чек-рейз, когато противниците ни интерпретират погрешно нашата игра и истинската сила на картите ни. Друго нещо, което бихме могли да получим с чек-рейз на флопа, е безплатно или най-малкото доста по-евтино виждане на търна и ривъра, както и по-безболезнено достигане до етапа на показване на ръцете. С нисък кикър, какъвто е нашата {4-Diamonds}, имаме интерес да се наредят високи карти на борда, за да разделим пота срещу играч с друг слаб чифт дами, но по-силен от нашия (примерно дама с кикър деветка). Срещу някой с по-слаба ръка от нашата (ако приемем, че поради някаква причина е решил да залага), лесно ще спечелим един солиден пот. Ако сме изправени срещу някой, който играе бавно мощната си ръка, бихме си спестили много чипове, особено ако са пасували и само са ни платили два пъти по ред.

Когато забележите подобна игра, винаги имайте едно на ум, защото ако не сте нащрек, може да попаднете в капана и да бъдете подведени да платите някой измамно нисък залог на търна или ривъра.
Един от най-големите недостатъци на чек-рейза е, че дава на опонентите ви възможността да получат безплатна карта, с която да ви бият. В примера ни, това, че имаме чифт дами означава, че ако приемем, че някой от противниците ни държи единична по-висока от Q карта, той ще има само 3 outs (карти, които биха помогнали на дадена ръка да стане печеливша), на които да разчита, освен ако не е с A-K. Рискът, който поемаме в този случай, е приемлив. По същия начин по-слабите стартови чифтове ще разполагат само с 2 помощни карти, за да направят сет, а по-ниските чифтове, съставени с карта от борда – с 5, за да ни бият. Ако нашият топ чифт беше нещо от сорта на осмици, определено нямаше да разполагаме с комфорта, който ни дават дамите, тъй като опасните за нас карти в тестето биха били много повече.

С що-годе приличен висок чифт, чек-рейзът е оправдан с оглед на по-малкия риск. В крайна сметка ръката ни не е страхотна – подходяща е за игра в сравнително малки потове, а дори и да загубим малък пот от някой, който е хванал една от петте си помощни карти, това няма да е много голяма грешка от наша страна.

Въпреки че в примера ни на флопа има карти за проекто-стрейт и проекто-флъш, ръката ни не е достатъчно силна, за да играем агресивно. Ако опитът ни за чек-рейз ни не е проработил и противникът ни успее да види търна безплатно и завърши една от тези комбинации, това няма да ни е струвало прекалено много чипове.

Свързани статии

Коментари

  • MissMelania MissMelania

    Не знам дали само на мен, но много съмнително ми се вижда написаното. Виждаме флоп във вероятно лимпнат пот (иначе е странно какво правим в него с Д-4о), след което неясно защо превръщаме ръка със средна шоудаун стойност в блъф, презентирайки незнайно какво - сет, два чифта или флъшдро, и то при условие, че борда е пълен с всякакви дроус. Ако ще извличаме стойност от тях няма нужда да надуваме пота извън позиция при условие, че можем да се окажем и много назад в ръката, доминирани от топ чифт с по добър кикър. А блъфиране срещу 4ма с идеята някой да хвърли по добра ръка точно на този борд според мен си е друга тема със заглавие как да играем като маниаци Smile

Прочетете 1 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook