Колко често да блъфираме ..... Chris Ferguson (извадка от 'Poker Wizards')

chris ferguson

Колко често да блъфираме – Принципът на безразличие (извадка от дискусията на Chris Fergusons от Теория на играта в книгата 'Poker Wizards').

„Принципът на безразличие" в теория на играта, когато се отнася за покера е много важен. Основно той значи, че вие трябва да играете, за да накарате вашия опонент да изпитва безразличие към най-подходящата му игра. Аз се опитвам да правя стойностен залог с моите най-добри ръце и да блъфирам с най-лошите. Ако опонента ми има чудесна ръка, той така или иначе ще ми плати. Ако има ужасна ръка ще се откаже. Но, когато той има нещо средно, искам да го накарам да се поизпоти. Аз не искам той да знае дали трябва да ми плати или не. Аз правя това, като играя по този начин, по който той ще направи еднакво добре ако ми плати или се откаже, с всички тези средни ръце.

Ако има $100 в пота, аз заложа $10 и той ми плати, опонентът ми ще рискува само 10$, с възможност да спечели $110. Той ще ме победи само когато аз блъфирам и той ще губи, ако аз имам добра ръка. Когато аз не блъфирам, той ще губи 10$. Следователно, ако аз блъфирам само веднъж на всеки единадесет ръце, които имам, той ще излезе наравно, ако ми плаща всеки път. Ако той се отказва всеки път, също ще излезе наравно. Разбира се, той също ще губи или печели пари, които вече е инвестирал в пота. В този пример, ако аз блъфирах с тази честота, той щеше да е безразличен, нямаше да знае дали трябва или не да ми плати.

Защо изобщо блъфирам? Защото аз не искам той да се отказва с всички тези средни по сила карти, срещу моите по-добри ръце. Всъщност се предполага, че той ще ми плаща с много средни карти и ще ме направи безразличен към това дали ще блъфирам много.

В случая, когато аз заложих $10 в пот $100, аз блъфирах рядко. Това е ситуация, която може да срещнете в лимит холдем игра. В игра без лимит, вие ще заложите много повече. Това е причината, поради която играта без лимит е игра на блъфа, защото вие ще заложите 100$ в пот от 100$. Ако той плати, печели 200$ с тези средни ръце. Той рискува 100$, за да спечели 200$, което значи, че вместо да блъфирате една на всеки единадесет ръце, както в предния пример, тук трябва да се блъфира на една от три ръце. С други думи, за всеки две ръце, в които залагам, аз трябва да блъфирам един път повече, ако искам да направя опонента безразличен за това дали ще ми плати

На теория, ако заложите 50$ в пот от 100$, един от всеки четири залози трябва да е блъф. Друг начин да се каже това е това, че на всеки три добри ръце, вие трябва да блъфирате с една лоша ръка.

Ако никога не блъфирам, опонентите ми ще разберат това и ще ми плащат само когато те имат ръка, с която смятат, че ще победят. Следователно аз само ще губя пари с моите добри ръце, защото ще ми плащат опоненти, когато съм бит. Ако пък блъфирам твърде често, ще ми плащат твърде често и ще завърша като губя повече пари от моите блъфове, отколкото ще печеля с добрите ръце.

Бъдете информирани за всички последни покер новини, като ни харесате във Facebook или ни следите в Twitter.

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook