Как най-великите са станали велики?

Как най-великите са станали велики? 0001

Джона Лийрър е интересна личност, възпитаник на престижната група висши училища Ийви (верига от осем американски университета, които са смятани за най-елитните образователни институции не само в Америка, но и в целия свят.

Част от тази група са университетите Принстън, Харвард и Йейл – бел.ред.), както и журналист, чието мнение определено тежи. Неговите интереси са буквално всеобхватни, като освен всичко останало, има нескрит афинитет към психологията и към покера. Това прави присъствието на част от неговите проучвания и разсъждения особено ценно за настоящето медийно пространство.

В скорошно свое проучване, публикувано в Бостън Глоуб, Лийрър акцентира върху важността на изявените дарби, които някои хора притежават, както и върху упоритостта по пътя им към успеха. Освен това обръща внимание върху факта, че известните истории за това как гении като Нютон са достигнали до великите си научни открития, не са нищо повече от преувеличени и преекспонирани с течение на времето разкази с характер на митове.

Което, в интерес на истината, е точно така. Представата, която имаме за начина, по който Исак Нютон е открил гравитацията (знаете преданието – докато лежал под сянката на ябълково дърво, един плод се откъснал от клона си и ударил учения по главата), е напълно погрешна, както и митът, че Дарвин е получил прозрение за еволюционния ход на историята докато изследвал поведението на вид птици, населяващ островите Галапагос.

Тези „градски легенди” в научното познание са не само заблуждаващи – те изкривяват изцяло представата за истинския начин, по който се достига до познанието. Безспорно и Нютон и Дарвин са били брилянтни умове, но това не ги отличава от някои техни съвременници.

Ключът се крие във факта, че и двамата са били отдадени изцяло на работата си. Прекарали са дълги години, цели 20 в случая на Дарвин, в събиране и изучаване на най-различни данни, изработване, изследване и изпробване на определени модели, сериозно четене, проучване на идеи. Или казано накратко – достигнали са отвъд границите на човешките възможности, за да прозрат фундаментите на онова, на което дължим настоящето си съществуване такова, каквото го познаваме днес.

В света на покера, ние също имаме своите митове и легенди. Вярваме, че някои хора са просто като по чудо надарени с невероятен талант, който могат да разкрият и овладеят, едва ли не, още с първото си съприкосновение с картите и чиповете. Няколко часа игра и Бум! Те вече са солидни и печеливши играчи.

Ако някой наистина вярва, че както си е правил околосветското пътешествие, Дарвин е получил видение свише за човешката еволюция, вероятно би се вързал и ако някой му каже, че Фил Айви е станал това, което е, благодарение на вълшебната пръчица, с която неговата добра фея го е погалила по главата, докато е бил пеленаче.

Да не би младите интернет покер звезди да са осъмнали някоя сутрин пред мониторите си с няколко милиона долара в сметките ей така? Гарантирам ви, че не става въпрос за някакви надути пуяци от горния клас, с успех под или около 3.00, които просто имат склонност към комара в задния двор на училището. Лийрър прилага, в подкрепа на твърденията си, цитат от Сър Францис Галтон (който освен че е първи братовчед на Чарлз Дарвин, е и психолог доста преди Психологията да се обособи като самостоятелна наука), който твърди, че високите постижения са свързани и зависят изцяло от „индивидуалните способности на човека в комбинация с неговата усърдност и капацитета му за полагане на необходимото количество труд”.

Ето, вече стигнахме и до есенцията на настоящата статия.

Мога да кажа, че покерът за мен е повече хоби, отколкото сериозно занимание. Няколко часа от седмицата отделям, за да се позабавлявам с чиповете и картите в местното казино, или пък да поиграя малко в интернет, но само за развлечение, нищо повече. Все пак не мога да кажа, че не чета и че не разсъждавам върху играта, но и знам, че съм просто дилетант и съм ОК с този факт. Но имам приятели, добри приятели, които се отнасят сериозно към покера и се занимават с него професионално. Да си призная, удивен съм колко усилия полагат и колко време отделят, за да се усъвършенстват – с всеки изминал ден, с всяка приключила сесия и с всяка изиграна ръка.

Те не само четат статии и книги, изиграли са невъобразимо количество ръце, пазят детайлни записи за всяка своя игра, водят си бележки, преглеждат сесиите си, извършват, така да се каже, интелектуални аутопсии на всеки турнир, който са изиграли. Те се връщат назад и премислят отново и отново нещата. Нарочно прилагат различни тактически похвати и проследяват влиянието, което би оказала и най-малката промяна в поведението им върху цялата сесия. Прекарват безкрайни часове със свои приятели, които са също толкова отдадени на играта, в разсъждаване върху всичко казано дотук. Най-добрите от най-добрите са откровени до болка към себе си. Точно като най-изтъкнатите учени, те осъзнават, че анализите са безпристрастни и не лъжат.

В продължение на една седмица Лийрър е изучавал тези въпроси, разговаряйки с немалко от топ-имената на съвременния покер, и онова, което сподели с мен, звучеше горе-долу така: „Беше очевидно – тези играчи преуспяват не защото притежават някакъв фантастичен талант или дарба, а защото са намерили занимание, което обичат толкова много, че дори не го възприемат като работа. Те изпитват необходимост от това да отделят хиляди часове в концентрирано и целенасочено изследване в областта, в която се реализират професионално.”

Преуспяващите млади професионалисти – онези, които покоряват върховете в покера – достигат до там водени от един човешки порив, стар колкото цивилизацията. Естествено, притежават известни вродени качества, които им помагат. Умни са, нямат изразена склонност към поемането на излишни рискове и се отличават с вродена (или придобита) емоционална стабилност. Но не това е в същността на успеха им – споменатите качества биха им помогнали дотолкова, доколкото да успеят да се представят успешно в покер вечерите с приятели или в местното казино на масите с най-ниски залози.

Сами по себе си обаче, тези качества са недостатъчни, и логично Лийрър добавя: „Нещото, което ги отличава от масата, е онзи стремеж, онзи изконен порив на човека да търси съвършенството, да става все по-добър, да достигне до същината на въпросите, които го вълнуват. Призвани са за нещо, което не може да бъде измерено с пари – те са точно като отдадените на науката учени, които имат смелостта да изследват света и да достигат до дълбините на познанието.”

Лийрър също така отбелязва, че успехът и Коефициентът на интелигентност на играчите са всъщност само косвено свързани. Това ме подсети за един от най-умните хора, които познавам. Той се занимаваше професионално със залози на конни надбягвания. Не са много хората, които могат да си изкарват прехраната години наред от това, но той беше един от тях. Бяхме приятели в продължение на повече от 25 години. Удивителното е, че когато разговаряхме за казармата, той ми беше казал, че неговите резултати от проведения му тест за интелигентност били доста под средните. Така че явно двете неща наистина не са взаимосвързани.

В заключение ще споделя мнението си, че преуспяващите покер играчи вероятно биха постигнали точно същия успех в което и да било друго поприще – артисти, писатели, лекари или бизнесмени. Подозирам, че навсякъде формулата за успеха е една и съща.

Свързани статии

Свързани играчи

Коментари

  • dennydarock dennydarock

    Наистина много хубава статия !

  • RedRat RedRat

    Стара, но доста добра статия от списанието. Ще изкарвам от време такива стари статии отпред на сайта, защото е добре да се препрочитат от време на време.

  • whyasker whyasker

    niki6a написа

    '' A нека работят здраво маймуните ,не се става тъй лесно човек! '' Cool

    Уик Уик Уи - Уикедаааааа Thumbs Up

Прочетете 5 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook