Ефектът J-4, горещата ютия и изкушението да повтаряш

The Jack-Four Effect

"Когато бяха малък веднъж видях майка ми да оставя ютията на дъската за гладене и ми се стори супер важно да разбера дали е включена. Без да зная как да проверя, докоснах плочата с пръст. Беше включена. Изгори ме и болката беше ужасна. Разплаках се."

Това вероятно се е случвало на много хора, но в случая така започва разказа си за изкушението да играеш скапани ръце нашия колега Робърт Уули. Историята му продължава така...

-----------------

Изгарянето беше супер болезнено, но ме научи на нещо: да не пипам ютия, защото мога да се изгоря. Никога повече не го направих.

Еволюцията е превърнала мозъците ни в добре смазани машини за научаване на такива уроци. Събития, които са или много болезнени, или твърде радостни, произвеждат големи количества допамин и други нервни трансмитери, провокиращи образуването на мощни спомени способни да оформят поведението ни за остатъка от нашия живот. И след тези събития и спомените от тях ставаме по-склонни да повтаряме нещата донесли ни удоволствие и да избягваме болезнените.

Но покерът обърква много този впечатляващ механизъм. Взимаме всичките правилни решения на света в покер ръка, но в крайна сметка не ни провървява и губим всичко. Или взимаме серия от глуповати решения, късметът ни излиза и печелим най-големия пот в сесията.

Веднъж бях на покер маса с човек, който играеше 80 до 90 процента от своите стартови ръце, дори да имаше рейз. Някой коментира как буквално няма ръце, които човекът да не харесва и той сам обясни защо е така:

"Първия път когато играх покер, преди около две години, още в първата ръка получих {7-}{3-} от различни бои. От ТВ покер предаванията знаех, че това е кофти ръка, затова хвърлих. На флопа паднаха {3-}{3-}{7-}. Щях да направя фул хаус! Казах си, 'Току що научи нещо важно: Ръката реално не започва преди флопа. Имаш само две карти. Трябват ти пет, преди да завържеш нещо'."

Абсолютно сигурен съм, без да му гледам финансовите резултати, че обикновено губи от покер.

И аз имах подобно преживяване. Не беше когато играх за първи път, но все така в началото на моя покер живот. Имах {J-}{4-} на големия блайнд. Никой не рейзна. На флопа паднаха {J-}{J-}{4-}. За първи път флопвах фул хаус и спечелих ръката. Това вероятно е вкарало сума ти допамин в моята лимбична система, защото запомних точно къде и как се беше случило – казиното, масата и мястото – помня го и сега много години по-късно.

След тази случка, всеки път когато ми раздаваха {J-}{4-} получавах проблясъци в паметта към онзи момент и си спомнях за невероятното чувство, което изпитах при вида на онзи флоп.

Нарекох това "Ефекта Вале-четири." Заради онзи играч можех да го нарека и "Ефекта Седем-три." Очевидно е, че всеки две карти могат да го предизвикат. От значение не е какво го провокира, а какво правиш по въпроса.

Не играя {J-}{4-} в опит да възпроизведа отново удоволствието от флопване на лодка (фул хаус). Не мисля за тази ръка като за магическа. От тази случка не си извадих поука, че след като с всеки две карти можеш да флопнеш фул хаус, трябва да играеш всеки две карти.

И каква е разликата между мен и мистър "7-3"? Защо той реално е роб лошия урок научен от първата му покер ръка, докато аз получих интуитивното напомняне за тръпката от флопването на фул хаус, но въпреки това успявам да устоя на изкушението да търся същото преживяване?

Не зная отговора, макар да смятам въпроса за интересен. Донякъде вероятно има общо с това, че съм изиграл много повече ръце от онзи човек. Съответно съм видял повече действия и последствия и огромните дози случайности между тях. Може да съм по-добър във филтрирането на резултатите, които разпознавам като аномалия и да им отдавам по-малко значение в процеса на взимане на решения.

Каквото и да ни струва да надделяваме над изкушението да си взимаме поуки от единични покер ръце, трябва да го правим. Тези поуки може да са правилни или погрешни.

Да действаме въз основа на спомена за покер ръка с особено добър или лош резултат по същия начин, по който реагираме на живота като цяло – например болката от горяща ютия – може да ни излиза много, много скъпо!

Свързани статии

Коментари

  • koleff koleff

    Очаквано си го събрах като пич накрая, ама ме напуши смях след тая ръка и се сетих за статията. Big Grin

  • RedRat RedRat

    Е тва е да изгладят с {j-}{4-} ROFL

  • koleff koleff
Прочетете 3 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook