На живо
World Cup of Cards PokerStars Championship Barcelona

Как да им отнемеш удоволствието, когато са успели да те блъфират

  • Андрю  БрокосАндрю Брокос
Как да им отнемеш удоволствието, когато са успели... 0001

Повечето покер играчи не са особено склонни да хвърлят срещу вероятен блъф. Така не само губиш ръката, но и задоволството от това да видиш картите на своя опонент. Хвърлиш ли, оставаш с онова тягостно чувство "можех и да я взема тази." А това е повод за те завладеят мисли от типа на "егати шубето съм" или "прегазиха ме".

Още по кофти става, ако ти покажат блъфа и тогава наистина може да се почувстваш тъпо, защото осъзнаваш как са те метнали. Други път виждат как някой те е притиснал успешно и започват да си правят заключения, че може да си слаб играч и започват на свой ред да се пробват срещу теб.

Стоп. Деветдесет процента от това се случва в твоето съзнание. Може и да са те притиснали с блъф, но като го показваш, само увеличаваш удоволствието за играча отсреща.

Ами останалите? Дали наистина са видели това. Може и да са заровили глави в телефоните си и въобще да се са видели, но дори да са, не знаят какви са твоите карти (само не прави грешката да ги показваш). Също така е малко вероятно да заиграят различно срещу теб заради тази една ръка.

Сигурно там някъде има покер играч, който никога не е хвърлял срещу блъф, но той вероятно е сред най-губещите в играта. Ако никога не си хвърлял, когато мислиш, че те блъфират, значи плащаш прекалено много стойностни залози и в крайна сметка ще губиш повече пари отколкото ако понякога просто преглътваш и хвърляш по-добрата ръка.

Истината е, че повечето от твоите опоненти не блъфират колкото си мислиш, а повечето играчи – вероятно и ти – плащат по-често, отколкото трябва. Може да има някои ситуации, в които да си склонен да хвърляш повече от оптималното, но като цяло плащането на повече големи залози не е някакъв сериозен проблем в играта ти.

Вместо това, има нещо друго, което трябва да осъзнаеш – само защото някой ти показва как те е блъфирал не означава, че е било грешно да хвърлиш.

Когато взимаш решение да платиш голям залог, трябва да мислиш за всички ръце, с които опонентът ти може да залага. Освен ако не прихванеш някакъв знак, няма да знаеш каква ръка имаш срещу себе си този път. Можеш да отчетеш само действията до момента и какво знаеш за този играч. С тази информация трябва да опиташ да определиш обхвата от ръце, с които опонентът ти може да прави този залог.

Може да изглежда по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Може да ти отнеме години да усвоиш това умение да взимаш решение на база евентуален обхват от ръце на опонентите ти, но това е само повод да започнеш час по-скоро да работиш в тази посока. Идеята е, че не играеш просто срещу двете карти, които опонентът ти държи сега, правейки този залог срещу теб. Има много друга информация наоколо. Така че да видиш тези две карти постфактум не е показателно за твоето решение.

Ако наистина разбираш тази концепция, значи отнемаш цялото удоволствие, което опонентът ти може да изпита, след като ти покаже своя блъф. Ще трябва просто да се задоволи с това, че този път блъфът му е минал.

Но ти така или иначе предполагаше, че може да те блъфира, което те принуди да потънеш в мисли за минута, две, нали?

Затова просто не ти е нужно да изпадаш в угризения след като са ти показали блъф. То е като да се почувстваш глупаво, ако се окажеш all-in с втората по сила ръка. Това се случва и не е причина да смяташ решенията си за грешни, особено след като са ти показали блъф.

Аз вече не се чувствам глупаво, когато някой ми покаже блъф, нито пък се притеснявам, че може да изглеждат глупаво. И ако забележа, че някой си мисли, че се чувствам така, започвам да поставям покер уменията му под въпрос.

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook