Как оцелях на WSOP Main Event балона

How I Survived The WSOP Main Event Bubble

"Аз съм турнирен играч на ниски нива и тази година мръднах до Вегас с намерение да играя $400 турнири в Planet Hollywood цяло лято. По някаква шантава причина, обаче, приятелите ме придумаха да се пусна и в Главния на Световните серии."

Човекът с "Planet Hollywood" намеренията е PokerNews колегата Карлос Уелч, който решил да сподели как са му се получили нещата, че да прескочи балона и да влезе в парите на най-известния покер турнир.

----------------

В Ден 1, небезизвестният покер про Фил Лаак постоянно ми атакуваше блайнда. Но някак дори оцелях в сет-на-сет ситуация срещу него.

В Ден 2 и Ден 3 ме натискаха още агресивни прота, които не познавах. Оцелях и в тези битки.

И така след третата ми почивка за вечеря се оказах на балона в топ турнира по покер в света – най-големият балон, до който съм стигал някога. Ако имаше ситуация, в която бих предпочел да взема пари пред чипове, това беше тази. Просто не се предполагаше, че ще стигна до този етап. Но така и така се получи, реших да дам всичко от себе си поне да вляза в парите на проклетото нещо.

Ето как го направих.

1. Наясно със средния стак

Ако погледнеш към някой от мониторите с информация за турнира, можеш да видиш колко е средният стак. В турнира като Главния на Световните серии, в който има такава значителна разлика между най-малките и най-големите стакове, тази информация като цяло не е особено полезна. Идеята ми беше да следя колко имат играчите в средата, за да пресмятам колко хора са със стак под моя.

Помолих моя приятел Ръс да ми смята това и ето какви бяха сметките: от стартирали в деня 1,796 играчи, стакове 898 и 899 са по средата с 92,000 и това се нарича медиан стак. Междувременно средният стак в този момент беше около 107,000. Това дава разлика от около десет големи блайнда!

Колкото по-голям е средният стак от медиан стака, толкова повече хора с малки стакове има по масите. С доста повече от средата на медиан стака реших, че мога да се вмъкна в парите, имайки предвид, че вероятно доста хора са с четвърт медиан стака.

2. Колко ти струва една орбита и колко време взима

На почивката за вечеря имах 48,000 на ниво 1,500/3,000 с 500 анте. Моят приятел и PokerNews колега Нейт Мейвис също беше шорт и прецени, че балонът няма да пукне още две орбити, защото оставаха 51 места до парите – магическото число 1,000, след което всички останали в турнира получаваха пари.

Сметнахме, че на маса с девет играчи едно цяло завъртане ти струва 9,000 чипа и отнема около 20 минути. Дето се вика, трябва само да мятам в продължение на 40 минути и все така ще си имам 30,000 или 10 големи блайнда, за да вляза в парите.

Предвид минималната награда от $15,000 за една трета от последните 1,000 играчи (352), влизането в парите изглеждаше като приоритет. А и след тези 352 нагоре наградите се увеличаваха значително чак за последните 100 места. С други думи, още $15,000 взимаш чак след 72-ро място. Изглеждаше малко вероятно да стигна дотам, след като през целия турнир не бях минавал над 100,000 чипа.

3. Без екшън

Не съм някакъв супер играч, та реших да не се правя на такъв. Но представи си дилемата ми, когато ми раздадоха {K-}{K-} на начална позиция, с около 15 големи блайнда и около 20 места до балона.

Основната ми цел беше да вляза в парите. Играч склонен към по-малки рискове би мин-рейзнал с надежда някой с {A-}{x-} или малък чифт да плати или рейзне. Вместо това, аз реших да вляза all in. За някои може да има смисъл да поемат само 20%-30% риск, но за мен изглеждаше по-логично да вляза, увеличавайки шанса си за първи път да вляза в парите на Главния.

4. Без геройства

Получи се и по-опитните играчи на масата вече знаеха, че имам достатъчно чипове да си трая. Те използваха това, за да атакуват моя голям блайнд с почти всеки две карти. При нормални обстоятелства, когато играчите отварят с широки обхвати, можеш да си защитаваш големия блайнд също с широк обхват, особено при благоприятни пот шансове. Аз обикновено защитавам с почти всеки две карти от боя и повечето карти, с които мога да направя стрейт.

На балона на Главния, обаче, реших да не отвръщам на тези агресивни крадци на блайндове. Знаех, че вероятно ме атакуват с абсолютни боклуци, но не бях в позиция да се правя на герой и да им давам да се разберат. Ако бях защитавал, те бяха в състояние да ме притискат здраво след флопа, принуждавайки ме да мятам с тонове посредствени ръце.

5. Бавенето...

Балонът издържа малко повече отколкото очаквах. Това ме паникьоса. Забелязах, че най-малките стакове около мен започват да разтакават. Те мислеха във всяка ръка когато беше ясно, че накрая ще хвърлят. Бях трениран да не правя това във всички, освен екстремните ситуации. Казах на група много по-добри играчи, че няма да бавя, но се радвах, че други го правят.

Но веднага ми отвърнаха, че бавенето си е абсолютно логично преди балона в турнир като този – да, кофти е, че много хора го правят, но дори структурата като че го провокира. Приятно или не, много хора наистина го правеха и ако аз не го правех, щеше да е в мой ущърб с малкия ми стак. Затова с "позволението" им започнах да се бавя малко повече преди всяко хвърляне и се превърнах в преструващия се, че мисли играч, който мразя. Чувствах се гадно, но пачката от $15,000 в нови банкноти, която получих ухаеше толкова свежо и чисто.

В заключение

Малко след като балонът пукна, получих {7-}{7-} на големия блайнд и влязох all in срещу агресивен играч. Тя поиска преброяване и след известно колебание ме прати към касата с нейните {A-}{A-}.

Това не ме притесни въобще. За мен, да си тръгна с пари от Главния на WSOP беше победа. И нямаше да я постигна без моите приятели и хората, които ми позволиха за малко и аз да стана банална покер гадина.

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook