Камък-ножица-хартия тактики за покер хитреци

Mohsin Charania (left) and Doc Sands (right) play "Rock, Paper, Scissors"

Нали знаеш камък-ножица-хартия играта! Брои се до три и двама играчи едновременно избират жест с ръка – Камък (юмрук), Хартия (длан) или Ножица (два пръста), като камъкът бие ножицата, ножицата бие хартията и хартията бие камъка.

Ровил съм се из нета за разни проучвания на играта, защото се оказва, че тя е тясно свързана с покер стратегията. Един от най-простите факти е, че неопитните играчи обикновено правят Камък първия път. Тази тенденция е особено изявена при мъжете. (Може би те наивно вярват, както Барт Симпсън, че "Нищо не бие камъка.")

Сега научих, че има ново проучване за КНХ играта публикувано през февруари в едно от най-престижните научни списания в света – Nature.

Проучването поставя хора срещу компютър, от което са получени следните резултати:

  • Хората правят Камък по-често от Хартия и Ножица;
  • След победа, хората са склонни да повтарят избора си при следващия ход;
  • След загуба, хората са склонни да сменят с предпочитания към избора, който е щял да спечели при току-що изгубения ход. Например, след Камък и загуба от Хартия, те преминават към Ножица, което бие Хартия;
  • След равенство (когато и двамата играчи изберат едно и също), хората са склонни да сменят и отново предпочитат избора, който е щял да победи в предния кръг.

Това изглежда абсолютно логично от гледна точка на обикновената човешка психология. След болезненото усещане от загубата не искаме това да се повтори и правим различен избор. Когато има още само две други възможности, естествено ние клоним към избирането на онази, която би спечелила, ако я бяхме избрали в току-що приключилата игра. Тя изглежда като по-силна, затова я избираме. Това е също и начин да почувстваме, че поправяме грешка.

И при загуба, и при равенство, изборът на елемент, който би спечелил, е начин да потушаване на психологическата болка от загубата. Играч съжаляващ, че не е спечелил си мисли, "Ако бях избрал Ножицата, щях да спечеля". Оттам и тенденцията за избор на Ножицата в следващата игра.

Поуката тук е: Когато хората печелят, са склонни да продължават да правят нещата по същия начин, но когато губят са склонни да променят подхода. Както може да си досетиш, тази поука е директно свързана с покера.

В покера има много специфични примери за придържане към печеливша формула. Да речем, че платиш рейз преди флопа с {6-Spades}{5-Diamonds}, на флопа паднат {3-Clubs}{4-Spades}{7-Hearts} и накрая взимаш целия стак на рейзналия с чифт седмици играч, повярвал достатъчно в своя сет.

Следващия път когато получиш {6-}{5-}, ще си припомниш ли тази победа? Естествено. По-склонен ли си да ги играеш отново отколкото преди онази ръка? Освен ако не си много дисциплиниран, да.

Обратно, съжалението ни кара да правим промени. Флопваш проекто флъш, но някой залага и хвърляш. Това може да е защото знаеш, че залагащият няма да ти плати, ако хванеш, така че не получаваш правилните скрити шансове. Или може би е защото има залог и рейз и се притесняваш, че дори да си хванеш флъша, може да загубиш срещу някого с по-голям флъш. Каквото и да се случи, идва карта за флъш и когато картите бъдат разкрити разбираш, че си щял да спечелиш, ако не си бил хвърлил.

Ядосваш се на себе си, че не си останал в ръката, нали? Естественото последствие от това съжаление е, че ще си по-склонен да преследваш такава проекто ръка следващия път.

Психологията работи по същия начин и в по-широк аспект от само специфични ръце и ситуации. Вземи, например, общият подход за стегнат вместо по-широк избор на ръце преди флопа. Всички сме виждали "всеки две карти" човека да влиза в серия – последвана от почти неизбежния срив. Той се придържа към някаква печеливша стратегия докато не му останат чипове.

Обратно, играч, който си е стегнат, но е понесъл няколко големи загуби, вероятно ще смени подхода си разширявайки своя обхват от стартови ръце. Това обикновено е губеща стратегия, но е разбираемо. Почти автоматично ти минава мисълта, "Това дето го правя не се получава, та по-добре да пробвам нещо друго."

Знаейки този прост факт за психологията, имаш две основни задачи:

1. Да разпознаеш тази склонност у себе си и активно да и се противопоставяш.

Това е изцяло ориентирано към резултата мислене, което е много вредно за доброто взимане на решения в покера.

2. Да разпознаеш тази склонност у други и да се възползваш безмилостно от нея.

Често може да чуеш играч да казва нещо от сорта на, "Метнах вале-седем. Ако не бях, щях да флопна тройка седмици и да спечеля." Той може и да не знае, но ти казва, че следващия път когато види {J-}{7-} пак ще ги играе или просто ръка със седмица. От другата страна на нещата, когато видиш някого да хваща стрейт и да печели голям пот, можеш да си основателно убеден, че в близко бъдеще ще е по-склонен да преследва проекто стрейтове.

Това умение за предвиждане на начина, по който определени опоненти ще играят, е истинско злато, което истинските покер хитреци използват много умело.

Камък-ножица-хартия тактики за покер хитреци 101

Снимки (долни): “/rock,” “/paper,” “/scissors,” hobvias sudoneighm. Creative Commons Attribution 2.0 Generic.

Свързани статии

Коментари

  • Sims77 Sims77

    Готина статия! И със сигурност доста полезна Smile

  • RedRat RedRat

    Доста интересно е това проучване и връзката с покер играта, която е направена от автора.

Прочетете 2 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook