На живо Unibet Open Bucharest

Разберете кога трябва да промените навиците си

Разберете кога трябва да промените навиците си 0001

Според статия, излязла в сайта на ‘New York Times’, учени са установили, че високите нива на стрес могат да причинят промени в мозъчните процеси на човека и да доведат до развиване на хронична потиснатост, тревожност и напрегнатост.

Тази теория води до логичния въпрос дали покер играчите приличат в някаква степен на опитните мишки, използвани в експериментите, чиито резултати предполагат някаква вероятност за развитие на негативни тенденции в поведението. За петте години, в които съм отразявал множество покер събития, имах възможността да наблюдавам какво се случва с много играчи. Едно от нещата, които разбрах е, че човек се превръща в губещ играч тогава, когато мозъкът му започне да прилага дадени модели на поведение спрямо различни явления, вследствие на собствените ни емоционални реакции (независимо дали ги смятаме за положителни или отрицателни). С това явление се занимава и едно проучване, резултатите от което са публикувани в списание ‘Science’. Когато учените поставили опитните мишки в стресова обстановка, било установено, че техният мозък реагира по същия начин, по който би реагирал този на човека, ако бъде поставен в подобна ситуация.

При изложените на стрес мишки се наблюдавала рязка промяна в нервната дейност. Онези части от мозъка им, които отговарят за процеса на вземане на решения, както и за връзката между цел и целеустремено действие, започнали да се свиват. В същото време мозъчните центрове, асоциирани с инстинктите, с двигателните процеси и с формирането на навици, се разширили значително. С други думи, мозъкът на мишките изменил начина си на функциониране, за да се адаптира към променените условия на околната среда.

При човека се наблюдава абсолютно същото явление. Когато мозъкът ни възприеме даден обект като непосредствена заплаха, той умишлено активизира онези свои нервни центрове, които са подчинени на инстинкта за самосъхранение. За да дадем пример как се случва това, нека си представим, че сме сами в джунглата и разполагаме единствено с дрехите на гърба си. В един момент забелязваме звяр, който се кани да ни нападне. Тук е моментът, в който мозъкът „превключва” в режим на защита. Това става чрез пренасочване на кръвта към онези негови дялове, които ще ни бъдат най-полезни, за да запазим живота си, а именно двигателните центрове. Да си представим също, че до момента сме вървели и сме се оглеждали за подходящо място, където да преспим; разсъждавали сме как да построим заслон; мъчили сме се да си спомним часовете по биология, за да се сетим корените на кои растения могат да ни помогнат да си набавим вода и хранителни вещества или пък да възпроизведем някое от „налудничавите” изпълнения на Bear Grylls в „Оцеляване на предела” по Discovery Channel. Изведнъж обаче нещата се променят и се оказваме в коренно различна ситуация, която изисква съвсем други действия, и мозъкът ни веднага активизира приоритетно съответните дялове.

Внезапно ще усетим пристъп на страх, а в следващия момент – напрежение в краката и ръцете си (причинено от рязко повишения адреналин). Следва инстинктивното решение как да постъпим – да атакуваме или да започнем да бягаме (това явление се нарича „бий се или бягай” – също като при ученика, който трябва за част от секундата да реши дали да се защитава от хулиганите с юмруците си или да си плюе на петите, преди да са го преджобили и набили.) Ако срещу вас седи свиреп тигър и ако има някое дърво наблизо, дори няма да разберете как сте се озовали на неговия връх.

В двете ситуации предимство за оцеляването имат различни нервни процеси. Когато трябва да построим заслон и да намерим вода, приоритетно ще функционира частта от мозъка, отговаряща за логическото мислене, което обаче няма да ни върши абсолютно никаква работа, ако ни гони тигър. Някак си, логическата мисъл „тигърът е способен да изяде човек”, няма да ни помогне да се спасим, и вследствие на страха, ще се активизират двигателните ни функции, за сметка на разсъждаването.

В най-лошия случай, ние ще сме попаднали в такава част от джунглата, която гъмжи от тигри, т.е. най-вероятно ще ни се налага да спасяваме живота си по няколко пъти на ден. Това означава, че ще трябва да живеем под огромен стрес и следователно мозъкът ще започне да възприема постоянната заплаха като трайна промяна в средата и ще промени начина, по който работи, за да се пригоди към нея. Заради емоцията ‘страх’, която ще изпитваме постоянно, гореспоменатото ще стане за сметка на способността ни да разсъждаваме логически (върху това как да прикрепим едното листо към другото, за да не ни вали например).

Време е да се върнем на покер масата. Представете си, че всяка вечер в продължение на месеци играете в месното казино и освен че виждате покет чифт адски рядко, ви се случва да губите поне по една-две големи ръце на ривъра. Ако позволите на емоциите ви да вземат надмощие над разума, в един момент неминуемо ще изпаднете в ситуацията на човека в джунглата – без да осъзнавате ще заживеете в постоянен стрес и страх от загуба. Освен това, постоянно ще бъдете с лошо настроение и негативни очаквания. Не на последно място, ще отвикнете да разсъждавате трезво, да преценявате ситуациите и опонентите си правилно и ще загубите мотивация да продължавате да изучавате играта. Това ще бъде неизбежно, тъй като емоционалното състояние ще промени драстично начина, по който функционира мозъкът ви.

Имах възможността да разговарям със Сам Коухан (инструктор в WSOP академията) който сподели своите наблюдения върху губещите играчи: „Най-важната част от нашата игра е психологическото ни състояние. Ако се чувстваме прекалено зле, когато губим, тогава неминуемо ще претърпяваме още и още загуби. Когато имаме негативна нагласа към нещо, не само че го предизвикваме, но свикваме с него и дори започваме да се адаптираме. Голяма грешка!”

Въпреки че на пръв поглед това може да изглежда неприятно за онези от вас, които в края на деня не са на печалба, това, че мозъкът ни създава определени отрицателни модели на поведение, може да даде на един играч (а и на всеки човек) безценната възможност да се промени и пренастрои. Това е основната задача на позитивното мислене като концепция и като процес – да разруши установените (негативни) нервни връзки в мозъка и да създаде съвсем нови – такива, каквито бихме желали ние. Макар в началото да е трудно, запомнете, че е въпрос на време мозъкът да възприеме новата среда като стабилна (в много голяма степен информация за нея той черпи от емоционалното ви състояние и реакции) и да изгради съответните приоритетни нервни връзки между отделните си центрове. Веднъж щом това стане, вие сами ще забележите как гледате от по-различен ъгъл на света, как сте способни да намирате удачни възможности там, където по-рано не сте виждали перспектива, и в крайна сметка да придобиете усещането, че живеете пълноценно.

Оттук нататък от вас се изисква единствено постоянство и сериозна работа, за да станете отново печеливш играч. Когато това се случи и започнете да усещате приятното чувство, че всичките години изучаване на играта ви се отплащат, мозъкът отново ще реагира и ще започне процес на адаптация към тази нова за него среда (пак казвам, това става вследствие на емоционалните ви възприятия), помагайки ви да израствате все повече и повече като покер играч.

Всичко дотук е чудесно, но както се очакваше, има един малък проблем. Дори да успеем да променим негативните си нагласи и да тръгнем по пътя на правилната и дисциплинирана покер игра, неминуемо ще се сблъскаме с най-големия враг на покер масата – нашето собствено Его. Точно заради егото си много хора са провалили своите обещаващи кариери, въпреки че са притежавали огромен потенциал да се превърнат в наистина успешни играчи. Причината за това най-често е липсата на воля и дисциплина.

В живота човек има право на избор. Може да седи и да хленчи колко зле са се стекли обстоятелствата, но може и да направи нещо, за да си промени положението. Тъй като доста от покер играчите предпочитат да хленчат, прекалено малко са онези, които поемат по правилния път и започват да анализират играта си, да търсят грешките си и да се коригират. Другите, за съжаление, остават на едно място и в един момент започват да затъват в блатото на собствения си инат. От друга страна, хората, които са постигнали големи успехи, са го направили като са работили усърдно, за да станат победители както на покер масата, така и в живота. Ако искате да станете успешни играчи, забравете за егото си и бъдете безпощадни в анализа на собствената си игра. Само така ще успеете да установите своите грешки и да започнете да ги поправяте.

Това ме връща към първоначалната идея на статията. Според науката, ние сме способни буквално да се само-програмираме и да започнем да мислим по определен начин. Чудя се тогава какво ни спира да използваме това знание в своя полза? Отговорът е Егото. В крайна сметка, най-големият ни враг се оказваме самите ние, и това ще остане така, докато не се научим как да се обичаме достатъчно, за да намерим волята да променим начина си на мислене и поведение.

Това ми напомня за една история, написана от философа Кемпо. В нея се разказва за един човек, който вървял по улицата, но изведнъж паднал в яма. Следващият път, когато вървял по същата улица, той се опитал да заобиколи препятствието, но не успял и отново паднал. Това се случвало отново и отново, докато най-накрая не се събудил една сутрин и не си казал, че трябва да промени нещо, ако иска да спре да пада в дупката. След като осъзнал необходимостта от промяна, човекът започнал да върви по друга улица, на която нямало дупки. В заключение, нека отново да споменем, че покер играчите трябва да се вгледат в навиците си и да променят своите грешки, ако искат да се превърнат в победители.

Наред с това, по този начин ще се провокират положителни промени в изградените нервни връзки в мозъка, което ще ни помогне да постигнем успехи както в покера, така и във всички аспекти на живота си. Защо не пробвате и вие?

Свързани статии

Коментари

  • MonteCristo MonteCristo

    Къде сте тръгнали да сравнявате покера с екстремни преживявания от истинския живот? За да се активират онези центрове от мозъка, за които пишат в статиите и има доста филми на тая тематика е нужна ситуация на живот и смърт, която в покера не съществува. Колкото до навиците мисля, че Ог Мандино беше написал - един навик се премахва само когато на негово място се появи друг навик (нещо подобно). И ако трябва да продължа да цитирам ще вмъкна и нещо от психолога Пиер Дако - болния човек не е способен да се самоизлекува, трябва помощта да дойде отвън.

    п.п. пак влизам в ролята на опозиция :]

  • VKBGUPI VKBGUPI

    Това е уникална статия, която не се отнася само за покера, но и за истината за "тайната" на успехите в живота, дано повече хора я осъзнаят и приложат. Успех!

Прочетете 2 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook