На живо
PokerNews Cup 2017 PokerNews Cup King's Casino Rozvadov

Напред си, назад си... сега не те интересува

Phil Laak
Сподели
  • Стани неподатлив/а на пагубните психологически ефекти от това дали си напред или назад

Фил Лаак го бива за щуротии, като например измисляне на нови покер изрази.

Едно от специалните му попадения е да използва "felt" като глагол, означаващ някой да загуби всичките си чипове или да спечели всичките чипове на друг, на когото не му остава нищо освен празния "felt" (сукното на покер масата) пред него. Ето как може да звучи:

"He felted me when he caught his flush card on the river."

Лаак и неговият приятел Антонио Есфандиари измислиха и краткото "POW,", което означава "pay-off wizard" – подигравка за играч, който не е способен да хвърли макар да знае (или би трябвало да е знае), че го бият. Често се използва и за самоосмиване след тъпо плащане.

Тези са вече част от покер жаргона, но само преди няколко дена Лаак се е проявил отново по въпроса, за което се разбра от Twitter акаунта на неговата дългогодишна партньорка, актрисата и покер играч Дженифър Тили:

То едва ли има някой дето "upstuck" усещането да не му е познато. То е нещо като странна смесица от щастие и съжаление.

Този туийт ми даде повод да си припомня колко глупаво е да си емоционално обвързан с възходите и паденията в една покер сесия – или в нейния край. В крайна сметка, както често чуваме, покерът е просто "една дълга игра."

Според мен този израз "една дълга игра" го приемаме като съвет как да мислим алтернативно за покер резултатите, докато "естественият" начин е да мислим за играта ден-за-ден и сесия-за-сесия. Но идеята на този афоризъм не е да те светне за някакъв мисловен трик. Вместо това той демонстрира реалността и ти напомня, че сесия-за-сесия изживяването е изкуствено и е по-добре да го игнорираш.

Виж, разбирам идеално защо изглежда естествено да разглеждаш всяка сесия като нещо отделно. Влизаш в колата си, караш до казиното, влизаш, купуваш си чипове и започваш да играеш покер. И след като свършиш, кешваш на касата и се връщаш вкъщи. Има ясно разделение между покер времето и не-покер времето. Покерът започва и по-късно свършва.

И това не е всичко. Трябва да си водиш записки за печалбите, загубите и времето прекарано по покер масите, за да знаеш дали в дългосрочен план си на печалба или загуба. (Водиш си тези записки, нали? Ако не, имаш проблем, който трябва да оправиш бързо.) Не можеш да чакаш до края на живота си, че да натрупаш всичките тези данни – те трябва да бъдат записвани в края на всяка сесия или ще му изгубиш дирята и ще се окажеш в едно блато от безполезни сметки.

Така че според мен всички ние мислим за покера на парче в зависимост от това кога започваме и спираме да играем в даден ден. Но мисля, че е полезно да си напомняме, колкото често е нужно, че това всъщност е абсолютно илюзорен начин да мислим за покера.

Ако средната ти печалба на час е добре дефинирана в дългосрочен план, значи просто няма значение дали си напред или назад в дадена сесия или в края на деня. Няма смисъл дори да си загрижен/а дали си напред или назад по средата на дадена покер сесия. Такива колебания са буквално само "страничен шум" в неизбежно зигзагообразната графика на твоя банкрол във времето.

"Най-добрият психологически начин да се справяш със загубите е да започваш всяка ръка на чисто. Нито си напред, нито назад. Ти си там където започва раздаването за следващата ръка."

Всичко, което има значение, е средната ти печалба на час в дългосрочен план и колко часа прекарваш по масите. Тези две стойности се умножават за определяне на коефициента, с който нараства твоят банкрол, и са абсолютно независими от резултатите в дадена ръка, сесия, ден или седмица.

И определено има значение как мислиш за тези неща. Ако се фокусираш върху това дали си напред или назад в момента или какво е съотношението на това спрямо резултатите ти отпреди час, има голяма вероятност да си компрометираш играта. В резултат, получавайки удар, може да започнеш да виждаш всеки две карти като "ставащи за игра". Обратно, когато спечелиш, може да започнеш да се чувстваш като че играеш с "безплатни" пари или с нечии чужди пари и че няма значение колко ще профукаш.

Напред си, назад си... сега не те интересува 101
You're up...

Научи се да игнорираш това дали печелиш или губиш, дали си напред или назад в даден момент, и ще се освободиш от лошите решения, които нерационално взимат този фактор под внимание.

Естествено, трябва да си наясно с размера на стаковете; това е ключов елемент при всички покер сметки. Важно е също и да си наясно как другите играчи ще те възприемат, ако знаят, че в момента губиш или печелиш, за да можеш да се възползваш от това как те смятат че този статус влияе на играта ти. Но тази тип осъзнатост е абсолютно различен от това да оставяш решенията си да се влияят от емоционалната реакция свързана с настоящия статус на твоя чип стак по отношение на входа, който си платил/а за покер играта.

Напред си, назад си... сега не те интересува 102
…изведнъж си назад, но все още си напред...

Както Майк Кероу казва в Caro’s Most Profitable Hold’em Advice, "Най-добрият психологически начин да се справяш със загубите е да започваш всяка ръка на чисто. Нито си напред, нито назад. Ти си там където започва раздаването за следващата ръка."

Стани неподатлив/а на пагубните психологически ефекти от това дали си напред или назад, като започнеш да мислиш за всяка ръка като за нова сесия. Това, което имаш пред себе си, е всичко, с което разполагаш. Сега единствената ти задача е да взимаш възможно най-добрите покер решения за тази ръка. Когато тази ръка свърши, започваш всичко отначало – нова сесия, в която чиповете пред теб са твоят вход. Просто започваш отначало. Прави това с началото на всяка нова ръка.

Няма напред или назад. Има само там където си сега. И задачата ти е да взимаш добри покер решения в единствената покер ръка, която има значение – тази, която играеш в момента.

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook