Покер анатомия #6: Де късмет?

Покер анатомия #6: Де късмет? 0001

Наскоро бях запитан как определям процентното съотношение Умения/Късмет в покера. Отговорих, цитирайки една от статиите от поредицата Покер Психолог. „Но, аз исках твоето лично мнение”, прозвуча лека критика. Говоря за статията в предния брой на списанието.

И моето мнение е почти същото като на автора, Д-р Лавали. Почти, защото разбира се, той има далеч повече опит от мен. Но в тази статия аз намерих формула за бъркотията, която цареше в моето съзнание по отношение на късмета. Не че някога съм го имал за нещо, на което да се уповавам. Не че някога съм го отричал или „отказвал”. Като че ли в повечето случаи това е подсъзнателна реакция.

Но пък не и без нашето одобрение. Често се оставяме на произвола на „Ако ми излезе късмета” или „С малко повече късмет ще...” и т.н. В програмирането също има едни if…, then…И още и още.

Кой ли пък би се отказал от малко или повечко късмет, особено в положителен аспект. Може би някой, който си има достатъчно. А, чакайте, сигурно някой с повечко лош късмет би се отказал много бързо от него. „Ако само зависеше от мен...”. Ами от кого, човече? Но ето къде е противоречието. Добре дошъл „добрия късмет” и „да се маха” лошия. Е то все е късмет. В един момент го искаш, после пък го пъдиш.

И всичко става толкова бързо, на ривъра пада купата и духаме супатаааа. „Къде ми е карото да му се не види? Егати лошия късмет. Толкова кари да чакам и да не ми излезе флъша. До гуша ми дойде от моя лош късмет”. Ама чакай малко, ей, какво има да излиза тука и какво да влиза?

И защо късмета да ти е аршин? На късмета ли раздадоха карти да играе или на теб? И пустия му късмет, хич не е късметлия. До последно не знае ще го наругаеш ли, ще го прегърнеш ли?! Де късмет?
Не е лошо, никак даже, да ти излезе късмета. Ама друго е лошото. Да го чакаш да ти излезе.

А често не излиза тоя дето го чакаш. И като се затвори кръга, и като се завърти въртележката, и спиране няма. Или може би... Има един вариант. Неволята и да викаш няма да дойде, късметът и да го чакаш, може и хич да не се покаже. Ами остави го там където си е и се погрижи за нещата сам. Огледай се в огледалото, ако трябва. Запитай се, замисли се. Пресметни. Да платя ли на търна при този залог на проекто ръка?

Какви проценти имам за спечелване на ръката. Въобще трябваше ли да стигам то тук в това раздаване? Правилно ли беше да играя с тази ръка от тази позиция, на този етап в турнира, с тези играчи на масата? Мога ли да облекча взимането на решения на по-късен етап в ръцете, които играя, ако преценявам колкото мога повече фактори преди да реша да ги играя? Или не ми се занимава с тези неща и ще питам късмета какво мисли. Той сигурно знае. Не може да не знае. Я колко пъти излиза. Е, не винаги в моя полза. Ама ако ставаше все хубавото...

Преди години разбира се, въобще не съм мислил върху тези неща. Те бяха за мен машинални. Не съм се укорявал, защото виновен беше късметът. Аз съм по-умен от него. Не може в мен да е грешката. Ама точно там била. Гледам сега наоколо, търся начин да се справя без да разчитам на късмета и си повтарям, „Който иска – намира начин”. Гледам разни покер ръце, играта на някои. И виждам как изкачват стълбата.

Уверено, смело, разчитайки на себе си. Виждам и други, които чакат. Късмета, разбира се. Те не са там, на масата, там е техният късмет. Той играе вместо тях. Той взима решенията. О, грешка. Исках да кажа той командва тяхната нерешителност. Определя проценти вместо тях, разпорежда се както намери за добре и хич не му пука. Е, отнася по някоя и друга псувня. Или хвалебствие. Но той си е просто късмет. На него не му пука.

Сигурно на вас, обаче ви пука. И сигурно ви е яд. Когато късметът ви се изплъзне. Когато още на търна виждате как всичко се обръща срещу вас. И тогава отчаянието ви завладява още повече. Тогава съвсем се хващате за късмета, като удавник за сламка. Ама щом ви пука, плувайте. И ще изплувате. Не се давете. Не падайте от ДВЕТЕ КУЛИ всеки път с гръм и трясък заради отвратителния късмет. И мислете. Анализирайте. Карайте се на себе си. Щипете се, ако трябва.

Без издевателства моля. Исках само да кажа, че късметът е у вас. Той е в разсъдъка ви. В действията ви. Невидим, естествено. Но е там, и се нарича сила. Силата да преценявате, да взимате решения и то правилни. Да плащате на магарето в тилт в точния момент. Да хвърляте „туй що се не хвърля”, когато „сърце не ви дава”. И да не питате късмета какво да правите. Той е хитрец. Няма да ви каже нищо. И не му е работа.

Ваша е отговорността да се справите по най-добрия възможен начин. Заради самите вас. Ще си помогнете много, ако не разчитате на късмета. Не казвам да не си пожелавате късмет. Но правете това с цел да повдигнете настроението си и да работите с вашата положителна енергия. Не гледайте в тези два попа като препарирани. Не чакайте късмета да ви каже дали да платите този „all-in”. „И точно сега ли трябваше да стане? Таман пипнах добра карта”. Външният вид лъже, вижте какво има под повърхността. Дебне ли някой със сет тройчици в ъгъла?

Ако е така ще ви боли много. А на късметът жална му майка. Само да ви падне. „Или пък блъфира? Ако хвърля няма ли да съжалявам? Не, виж, това е просто лош късмет, че се падна да ме натиснат така баш когат ми дойдоха поповете. И т’ва гадно асо на борда”. Стоп. Върнете лентата.

Какво стана по-рано? Кой как изигра до този момент ръката си? Какво прави този играч обикновено в такива ситуации? Какво мислят другите, че имам, в зависимост от това как изиграх ръката си до този момент?

Леле, ама аз имам само 30 секунди. Кога да отговарям на тия въпроси? Късметеееееее. Де си бре? Казвай що да правя сега.
Не знам за късмета, но аз бих ви казал да си налягате парцалите. Милиони валят отвсякъде.

Турнири на кило. Нямам предвид да бързате. Просто питайте себе си, не късмета. Четете, играйте, задавайте въпроси, практикувайте и заложете на себе си. Знам, че ще постигнете добри резултати. И знам, че човек много се радва на собствените си постижения. На трудно спечелените турнири.

В които е взимал повече правилни решения, отколкото другите. На кеш масата, на която е подарил късмета на опонентите си, запазвайки за себе си аналитичното мислене и вярата в себе си. Да, оставете другите да разчитат на късмета. Не им завиждайте, ако имат добър такъв. Това е само късмет. Сега го има, после го няма. Нещата ще се обърнат във ваша полза. Трябва само да натискате здраво, да наблюдавате, да помните и да решавате според факторите и ситуациите.

Осъзнавам, че и тази, като други статии не разглежда конкретни примери, но честно казано те нямат толкова значение. Печелившата формула е 99% подготовка и 1% работа. В някои случаи това може да прозвучи като 99% работа и 1% късмет. Е, оставете нещо и на него де. Не го гонете съвсем. Но не се сприятелявайте много, за да не берете ядове.

А от мен, много здраве и ... късмет

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook