Бари Грийнстайн си признава многото грешки, по-слабите се смятат за перфектни

Barry Greenstein

В една предишна моя статия вече обсъждах как билярдът може да подобри покер играта ти като ти създава навик да обмисляш по няколко възможности преди да избираш. Но точно този елемент на играта е следствие от нещо по-общо. Билярдът стимулира вниманието, но това до голяма степен е защото грешките се наказват бързо и тежко.

И покера получаваме наказания, разбира се, но не толкова редовно и не винаги е следно да разбереш за какво е наказанието. Освен това, понякога се измъкваме ненаказани, въпреки че сме заслужавали наказание.

Да речем, че имам 2-към-1 при плащане на ривъра, но печеля само в 15% от случаите. Плащането е грешка, но в 15% от случаите получавам моментална награда за това, че правя тази грешка. Дори да загубя, това може да не ме провокира да анализирам предишна (погрешна) преценка, че бих печелил в повече от една трета от времето и така това да не ми послужи за полезен коректив.

В билярда с неправилно премерване лесно мога да пропусна и няма да е особено правилно да отдавам това на лош късмет. Често, когато нямам добър (или достатъчно добър) план за даден удар, се оказвам извън позиция преди следващия. Усещането "да си изгубен в ръка" в покера има много аналогии на билярдната маса, където е много по-трудно да излезеш от кофти ситуация с гадаене и късмет.

Скорошни постижения в психологията подсказват, че резултатът от нашите действия ни помага много повече за усъвършенстването ни когато е по-директен и по-недвусмислен. (Според проучването на Daniel Kahneman Thinking, Fast and Slow.) Всеки наблюдателен покер играч е виждал резултатите на опоненти играещи отдавна, но правещи едни и същи грешки.

На някои от тези хора им липсват основни покер умения или не ги е грижа за парите, но много от тях изглежда се тормозят от неспособността си да се извличат правилните поуки от своите резултати. Информацията, която получават, не им позволява да поставят диагноза за източника на грешки.

Всеки може да разбере, поне отчасти, какво се е объркало когато е пропуснал при лесен удар със стика. Този тип наказание може да е полезен и за покер играчите.

Играта ни показва ясно, че мнозинството от нас прекарва по-голямата част от живота си в състояние, което може да наречем осъзнат грях, както някои от най-добрите играчи са склонни да признават. В "Ace on the river" Бари Грийнстайн казва, че във всяка сесия прави много грешки, докато по-слабите играчи често твърдят, че са играли перфектно.

Стратегиите, които се опитваме да следваме, не са перфектни и страхът, навикът и погрешните спомени ни пречат да следваме тези стратегии. На билярдната маса, дори най-добрите играчи правят изненадващи и чести грешки при преценка и изпълнение. За хората просто е твърде сложно да правят толкова много неща правилно, без да проявяват небрежност или да правят някакви други грешки.

Не съм мазохист и нямам желание да се разглеждам като увреден, но съм открил за себе си и за своите ученици, че разбирането на собствените ни провали подобрява нашия фокус и ни насърчава към добри навици.

Сега много повече играчи знаят толкова много за основните покер стратегии и предимството ни идва все повече от доброто ни представяне отколкото от повече знания. Разбирането на грешките ни е важно за подобряване на представянето ни и прекарването на повече време с билярдния стик е добър начин за осъзнаване на тези грешки.

Свързани статии

Свързани играчи

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook