На живо
World Cup of Cards PokerStars Championship Barcelona

Ето защо покерът е чудесна игра и за млади, и за стари

Ето защо покерът е чудесна игра и за млади, и за... 0001

Какво е да си играл покер, когато си бил на 10, но и когато си на 90? А да играеш на финална маса на Световните серии, отново на 90? Нека ти разкажем...

На 3 юли Хенри Оренщайн стигна до финалната маса на Турнир #61: $10,000 Seven-Card Stud Championship, където Фил Хелмют го елиминира на осмо място.

За постиженията на Хелмют вероятно знаеш доста. Неговата огромна колекция от WSOP гривни му осигури място в Покер залата на славата, където членува и Хенри Оренщайн. Неговото име обаче не е толкова познато на покер общността. Но точно Хенри Оренщайн е човекът благодарение на когото ТВ покерът доби такава популярност. Това е така, защото Оренщайн патентова камерите за картите на играчите на покер масата, с които играта стана много по-интересна за гледане.

Животът на Оренщайн е невероятен. Той е оцелял след холокоста емигрирал в САЩ поляк, превърнал се в производител на играчки и изобретател с над 100 патента. Той има и основна рола в разработването на Transformers сериите от играчки, които са популярни от десетилетия и предизвикаха заснемането на няколко хитови филма.

След отпадането на Оренщайн от турнира, нашият PokerNews колега Дейвид Тъчман разговаря с 90-годишният ветеран за това как Оренщайн вижда покера след 80 години игра.

"Винаги съм обичал покера," започва Оренщайн. "Като 10-годишно момче в Полша, аз играех покер с мой приятел, който също е жив като мен, но сега живее в Австралия. Играехме за стотинки... беше покер с пет карти."

"И след това всеки път, когато гледахме каубойски филм... какво виждаш в първата сцена? Хора играещи покер на маса и след това пукотевица с пищови. Та, покерът беше нещо... истински американско. Малко неща характеризират Америка като покера, където всичко опира до приключения и рискуване. И точно това прави тази страна толкова велика... поемането на рискове. Хората идват тук, нямат нищо за губене, опитват... и много от тях успяват."

След това Оренщайн си спомни за изумителната история на неговото бягство от нацистки концентрационене лагер, както и няколко неща от работата му в индустрията за играчки, а накрая отбеляза едно от невероятните предимства на това да играеш покер, особено в доста напреднала възраст – а именно как играта поддържа ума в добра форма.

"Мозъкът вероятно е мускул като всички останали. Ако не упражняваш ръцете си, мускулите ти не са силни. Така е и с мозъка. Ако не правиш нищо с него или просто си безучастен в живота, мисля, че може да си докараш атрофия и в крайна сметка да изгубиш част от функциите на ума си. Така че, ако си активен – а като играеш покер поддържаш активността си постоянно най-малкото като мислиш за това 'какви са ми шансовете?’ или ‘как има този отсреща?’ – според мен това е най-доброто упражнение за ума, да играеш покер."

С възрастта си Оренщайн доказва, че е прав – покерът е велика игра и за млади, и за стари.

Свързани статии

Свързани турнири

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook