Може би покерът е моят път към емоционална и финансова свобода?!?

Tommy Angelo Presents: But It’s Not Gambling!

"По-скоро ще ходя гола, отколкото да нося дрехите, които светът ми е скроил."

Това са думи на новелистката Дороти Алисън, които сестрата на Томи Анджело му пратила, когато станал професионален покер играч. Томи разказва една "дръпваща" история:

------------

Алисън звучи по-бунтарски от мен и тези думи са ми болезнено познати, но: Скъпи роднини, приятели и любовници, не можете да ме принудите да бъда човека, който смятате, че трябва да бъда.

Когато някой, който по-скоро би ходил гол открие покера, после намери още покер, последван от много много повече покер, изучава покера, разбира покера и о господи побеждава в покера, правилата на живота може да се променят само от една единствена мисъл:

Може би покерът е моят път към емоционална и финансова свобода?!?

Разговор:

МАЙКА КЪМ СИН ИЛИ ДЪЩЕРЯ: "Притеснявам се за теб. Страхувам се, че се пристрастяваш към хазарта."

СИНЪТ ИЛИ ДЪЩЕРЯТА: "Но мамо, покерът не е хазарт!"

Майката обаче не е съгласна. "Това дори по-лошо отколкото си представях. Детето ми просто не осъзнава, че залагането на пари в игра на карти е хазарт."

В същото време, нашият герой си мисли, "Тя така и не успява да разбере. Никой от тях няма да успее."

Следват приятелите и гаджетата. Ето един имейл от клиент, които осветлява идеално проблема:

"Мразя да ме гледат по този начин когато се опитвам да обясня краткосрочния късмет и дългосрочното предимство. Гледат ме сякаш съм идиот докато аз реално им обяснявам смисъла на живота."

Ах тези непълни души. Ако само можеха да си отворят очите, щяха да видят. Но е трудно. Трудно е да убедиш непосветените, че покерът е игра на избора, не на шанса. И че ползите са за хората, които взимат най-добри решения. И че покер играчите са група от галантни воини ангажирани с демонстрация на необикновени умения отразяващи човешката натура, доброто и лошото. И че…

Колкото и трудно да е да обясня това днес, вчера беше по-трудно. Много.

Представи си времето преди Фил Айви. Преди ТВ покера. Преди PokerNews. По онова време, ако някой се наречеше професионален покер играч, мъжете повдигаха вежди, а жените бягаха.

Сега вече не е така. Онова, което хората смятаха за клуб от дегенерати сега привлича всички. Баща планирал да плати за обучението по право на сина си, вместо това сега иска да спонсорира неговата покер кариера, като ме наема да му стана треньор.

Защо мислиш бащата се е убедил, че синът му може да просъществува като покер про? Дали е от самозалъгване – че гледайки как млади хора забогатяват от покер по телевизията е решил, че синът му е достатъчно умен да постигне същото?

Мммне. Грам дори. Бащата ми каза, че синът му се е скъсал да изучава покера в продължение на три години и в последната година последователно печели. Убедил се е с очите си и затова вярва.

Да си поговорим за романтика. Ето още един вдъхновяващ въпрос, който чух от клиент:

"Как мога да помогна на годеницата ми да разбере, че е по-вероятно покерът да осигури приходи в дългосрочен аспект, отколкото ако работя за някой задник, който може да ме уволни в изблик на ярост?"

Като професионално-настроен играч ти трябва да пренапишеш историята за своето семейство, приятели и гаджета така че всеки да разбере за какво става дума. Само ти можеш да накараш скептиците да замлъкнат и това не може да стане с думи. Единственият начин да докажеш, че можеш да живееш щастлив живот като покер про, е като го правиш.

Покажи, не говори!

Свързани статии

Свързани играчи

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook