Игра преди флопа - атакуване на пасивните опоненти

  • Аарон ХендриксАарон Хендрикс
Игра преди флопа - атакуване на пасивните опоненти 0001

Когато има няколко играчи преди флопа, които само доплащат (“limp”) един голям блайнд (ГБ), вие ще разполагате с три варианта за игра. Ще можете също като тях да доплатите, да се откажете или да демонстрирате сила, правейки залог.

Хвърлянето често пъти би било уместно решение, но доплащането винаги съществува като опция, особено когато стаковете са дълбоки, защото скритите шансове за спечелване на неатакувания пот в по-късен етап обикновено са доста добри. По-често срещана обаче е атакуващата игра чрез уверен рейз и евентуален продължаващ залог. Решението на кой вариант ще се спрете е редно да бъде направено след като са взети предвид няколко фактора.

1. Кои са тези, които доплащат?

Това е най-важният фактор, защото различните играчи биха лимпнали поради различни причини, а ако успеете да разберете мотивите на противника си в конкретната ситуация, ще може да вземете значително по-правилно решение как да постъпите. Ако доплатилият се опитва да види евтино флопа, най-вероятно ръката му няма да бъде достатъчно силна, за да му даде увереност да плати евентуален ваш рейз.

Нека си представим друга ситуация – играта на масата е супер агресивна, с множество залози преди флопа, и изведнъж двама от опонентите ви, за които знаете, че са интелигентни и хитри играчи, само си доплащат. Какъв би бил шансът да го правят с надеждата някой да се подлъже да ги атакува в неподходящия момент? В този случай доплащането (а защо не и отказването) не би било неуместно. Ако видим евтин флоп и хванем силна, но добре прикрита ръка, ще имаме възможността да спечелим солиден пот при подходящо стечение на обстоятелствата. Така че първо разберете срещу какви играчи играете, преди да вземете вашето решение.

2. Колко високи са блайндовете?

Колкото по-рано сте в турнира, толкова по-малко вероятно е да накарате противниците си да се откажат с рейз. Причината за това обикновено е фактът, че едно тяхно плащане би подложило на риск значително по-малък процент от техния стак в сравнение с по-късните етапи на играта, когато задължителните анонси са доста по-високи.

3. Колко големи са стаковете на участниците в раздаването?

Ако играч си доплати, при положение че има пред себе си само 5-6 ГБ, обикновено вероятността да се откаже след нечий залог е малка. Най-добрият момент да играете силно е, когато рейзът ви би представлявал заплаха за относително голяма част от противниковия стак, като в същото време не трябва да е прекалено висок, за да не осакати вашия, в случай че загубите ръката или се наложи да се откажете.

4. Вашата позиция!

Преди флопа много играчи обичат да атакуват пасивните си опоненти от позициите на блайндовете, което обаче може и да им докара главоболия. Какво ще се случи, ако им бъде платено, вероятно сами се досещате. Така че се уверете, че се намирате в крайна позиция, за да играете последен в следващите етапи.

И още нещо – често срещана грешка е неправилно прецененият размер на залога при атака на доплатилите. Никому не е истински необходимо да “бута all-in” с всичките си 50 ГБ преди флопа, защото обикновено залог в размер на няколко ГБ би свършил същата работа. Когато оразмерявате рейзовете си в подобни ситуации, често ще е правилно да се водите от популярното правило да заложите по един голям блайнд за всеки доплатил си играч в допълнение към вашия стандартен залог. Например, ако нормално рейзвате 3 ГБ и в ръката има трима доплатили, следва да заложите общо 6 ГБ, за да бъде играта ви респектираща.

Когато преди флопа решите да атакувате няколко противника, които не демонстрират сила, в общия случай целта ви трябва да бъде да спечелите пота още тук. Но както е при повечето неща в покера, никоя стратегия не гарантира, че ще бъде успешна в 100% от случаите, затова трябва да умеете да бъдете гъвкави и да се ориентирате правилно във всяка една индивидуална ситуация. Това означава, че понякога ще ви плащат и ще се налага да взимате недотам лесни решения на флопа.

Почти на всеки покер играч в днешно време е вменено, че едва ли не влиза в правилата на покера да се прави продължаващ залог на флопа. Стрелянето на сляпо обаче, само защото сме били агресори преди флопа, е голяма грешка. Преди да вкараме още чипове в пота трябва да познаваме опонента си и да имаме добра идея какви са тенденциите в играта му. С какъв тип ръце преди флопа би доплатил 1 ГБ и платил рирейз впоследствие? Дали картите на борда могат да са от помощ на неговия обхват? Ако да, може би ще искаме да продължим в ръката с повишено внимание, да не залагаме инстинктивно, а да пасуваме, за да видим как ще постъпи опонентът на търна. Ако и там няма действие от него, бихме могли да направим късен продължаващ залог.

Тази игра би имала по-големи шансове за успех, защото ще разполагаме с повече информация – противникът пасува на флопа, пасува и на търна, следователно вероятно е неуверен в силата на ръката си (като не забравяме, че всяко правило си има изключения). Ако обаче преценим, че първите три общи карти не са му помогнали, правилно ще е да го притиснем още там.

Друг важен момент е колко да се заложи. Прекалено често някои играчи неразумно се обвързват с пота в неправилните ситуации, защото смятат, че трябва да продължат с блъфа си до края. Нека вземем за пример разиграване, в която сме срещу четирима доплатили и решаваме да рейзнем 8 ГБ с {9-Spades}{7-Spades}. Двама души плащат и флопът нарежда Q-8-5 с една карта от нашата боя. Двамата пасуват до вас. В пота има приблизително 25 ГБ, а стандартен продължаващ залог би бил между 12 и 20 ГБ в зависимост от противниците. Ако играем в стандартен онлайн турнир, такъв рейз би означавал около 25% от стака ни. Наистина ли точно тук е моментът, в който да поемем такъв голям риск и вероятно да се простим с една четвърт от чиповете си?

Казаното дотук не значи, че задължително трябва да се свием и плашим от всяко плащане на опонентите. В крайна сметка точно те са тези, които показват неувереност, а понякога и страх, доплащайки един голям блайнд преди флопа, така че е редно да се възползваме от тяхната несигурност. Ако смятате, че има шанс противникът да хвърли картите си след ваш залог, дори и в случай че държи по-добрата ръка в раздаването, тогава задължително трябва да проявите смелост и уверено да го накажете за слабата му игра.

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook