Лични избори – усещането, с което няма как да сбъркаш нивото

Удовлетворение на твоето покер ниво

Изборът обикновено е твой. Живеем в свободни времена и разполагаме с прилично количество свобода да решаваме сами. Като на изборите – гласуваш за когото прецениш. Разликата е това, че после зависиш от нея или него. Но зависиш и от себе си и както мнозина разбират някъде там в своето покер битие – тази зависимост често причинява много болка. За щастие има начин да не страдаш много от собственото его и за него ще разбереш от една покер история, която ще ти разкажа сега.

Тя е на човек, който обича покер играта и използва всяка възможност да се учи от грешките си. Нека за нас той да е просто един изстрадал покер играч, чиято история започва с няколко въпроса:

Какво ниво играч мислиш, че си? На какви лимити смяташ, че е подходящо да играеш? Няма значение дали говорим за интернет или на живо. Или пък, виждаш ли се в големите турнири? Ами в големите кеш игри? Играеш ли на $50-$100 без лимит или си по като за $0.50-$1.00 фиксирани? Преди време не си давах сметка, но сега мога да ти кажа от личен опит, че отговорът ти крие потенциален риск за твоята покер банка, особено докато се опитваш да я изграждаш. Сега ще ти дам пример.

Наскоро влязох в мъчително слаба серия. С малко предистория, започнал съм своето онлайн приключение с покер банка в размер само на $50, за да се пробвам и аз, наред с многото други покер автори, да повторя постижението на Крис Фъргюсън, който преди време (хм, да, преди Черния петък...) направи $10,000 онлайн, започвайки от нулата (да, знам, че моето е хитруване, но, повярвай ми, не разполагам с толкова излишно време, че да минавам през ада на фрийролите, само и само за да направя първите няколко долара. Съдете ме :).

В началото имах известни скрупули по отношение на нивата, на които играех. Позволявах си да участвам само в игри и турнири, които бяха съобразени с банката ми. Пиковият момент дойде, когато бях превърнал моите $50 в $2,300. Тогава нещата изглеждаха доста добре по отношение на бъдещите ми печалби. По същото време си бях поставил ограничение, според което, ако влезнех в лоша серия и загубех повече от 20% от натрупаното до момента, трябваше да се насиля и да изтегля пари от сметката и да ги похарча за забавление със семейството си.

Така "премахнах" $1,350 от реализираните до момента печалби, с което си гарантирах, че целият проект ще бъде едно печелившо начинание за мен. Да, знам че няма кой знае колко „хазарт" в това, но пък не съм привърженик на теорията, според която един играч трябва да се разори няколко пъти, преди да направи своя „голям удар". Аз вярвам, че ако държите тази идея в съзнанието си, дори и да успеете да ударите голямата печалба, то в крайна сметка ще загубите и нея.

Но точно това ме връща към моя първоначален въпрос – какъв тип играч си?

Една от най-приятните части в начинанието ми беше постепенното изкачване към по-високите лимити. Докато в началото $1 печалба от игра на Стъд с лимити $0.04-$0.08 беше повод за радост, то когато удвоявах 80-те долара, с които започвах игра с лимити $2-$4, или пък когато влезнех в парите на турнир с вход $20, определено усещането беше по-приятно. Притокът на ендорфин е по-силен, когато се печелят по-големи суми.

Започнах да определям себе си „минимум" като $2-$4 лимит играч, SnG играч в диапазона между $12 и $27 вход, и играч на $0.50-$1.00 игрите без лимит. За съжаление, намалялата вследствие на тегленето покер банка, беше подложена на доста сериозен риск, който носи нормалното вариране на печалбите и загубите в покера. Всъщност, така и стана. Към този момент онлайн парите ми за покер бяха по-малко от $250, поради комбинация от инатливо слаба игра и задвижваната от собственото ми его представа на какви нива "заслужавам" да играя.

Егото ми казваше: "Продължавай да играеш на същите нива! Късметът ти със сигурност ще се появи, и щом веднъж си се доказал като успешен играч там, значи отново ще бъдеш такъв!"

Егото ми казваше още: "Трябва ти само един-единствен добър турнирен резултат и отново ще се върнеш там, където ти е мястото!"

Обикновено същият този вътрешен глас настоява да направиш безнадеждното плащане на ривъра, когато противникът ти е хванал една от чаканите четири карти. Само че за беда това всъщност е гласът на губещия. А иначе, егото не е страшно, стига да не му се връзваш...

Защото победителят контролира егото, а не егото него. Победителят е спокоен, защото знае, че Вселената не му дължи нищо, и осъзнава, че късметът е променлива величина. Освен това за него не е срамно да слезе на по-безопасните ниски нива, където може спокойно да преосмисли своята игра и да си пробие отново път нагоре. В много отношения, точно провокираното от егото хазартно отношение причини световния икономически срив, с който всички ние продължаваме да се борим. Банкерите създадоха ситуация, в която започнаха да играят на все по-високи и по-високи нива и правеха все по-рискови залози. Всичко беше чудесно, докато варирането на печалбите, както винаги се случва, не обърна посоката си.

В един момент драстично намалих нивата, на които играя, както и входовете, които плащам за турнири. Върнах се назад към игрите с лимит $0.25-$0.50 и турнирите с вход $4-$5. Ако трябва да съм честен, не ми беше лесно. Хващах се, че действам по-рисковано със слаби карти, просто защото не ценя стойността на парите, за които играя. Ставам нетърпелив по отношение на това колко бавно се трупат печалби на ниските нива. В резултат на това преследвам ръце, които знам, че трябва да хвърля. Ироничното е, че в миналото, когато играех дори на по-ниски нива, аз бях напълно удовлетворен от малките победи. Но вкусът на бързите печалби не ми даваше мира.

Как се оправя тази каша

Стигнах до следното заключение: Трябва да направя нещо съвсем просто. Трябва да си върна нагласата, с която започнах цялата тази работа. Не е сложно, трябва само да се наслаждавам на предизвикателството да играя най-добрата си игра, в името на печалбата, независимо от лимитите. Да останеш фокусиран през цялото време и да намираш правилните ходове, които трябва да направиш във всеки един момент, носи удовлетворение, което в много отношения е дори по-голямо от самите парични печалби. ОК, признавам, че "във всеки един момент" е трудно за постигане съвършенство!

Бил/а си там, нали? Онова място, в което всичко става кристално ясно, където знаеш точно кога да блъфираш, усещаш правилния момент да натиснеш, наясно си кога трябва да пропуснеш. Това е територия, която се населява от големите играчи. Там живеят онези, които печелят в дългосрочен план. Това е мястото, на което искрено желая да бъда.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Тази история наистина не е нещо ново и зная, че с годините доста хора от обществото на PokerNews.bg намериха в себе си сила да се справят с личното его. И сентенцията в този разказ е ето в това:

Ироничното е, че в миналото, когато играех дори на по-ниски нива, аз бях напълно удовлетворен от малките победи."

Тази чудесна дума УДОВЛЕТВОРЕНИЕ! Кой не я обича, страхотна е, а в покера, особено когато печелиш. Пази я като очите си, избирай нея пред РАЗОЧАРОВАНИЕ. Ще ти е много по-лесно ако се познаваш и играеш с вътрешна мотивация. Нивото е без значение. Важен е изборът, който правиш съзнателно и необременено. С тези двете, няма как да сбъркаш нивото ;)

Свързани статии

Коментари

  • m396 m396

    Много добре написано,не е лошо човек като цяло от време на време да си прави по един "рестарт",след който да промени нещата,които могат да бъдат променени и да си вземе правилните поуки от грешките си.

  • kaloqnll kaloqnll

    Силна статия Smile

Прочетете 2 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook