13 съвета за турнирната игра

  • Аарон ХендриксАарон Хендрикс
13 съвета за турнирната игра 0001

В настоящата статия ще намерите тринадесет ценни идеи, върху които си заслужава да помислите преди да се впуснете в следващия голям турнир. Съветвам ви да ги препрочитате от време на време, защото това са част от концепциите, благодарение на които най-добрите играчи покоряват върховете на турнирния покер.

1. Забавлявайте се!

Покерът е едно уникално преживяване, а следващият голям турнир, в който решите да участвате, било то Sunday Million, WPT или WSOP, може да се превърне в нещо, което да помните цял живот! Разбира се, загубеният огромен пот в някоя важна ситуация никога не носи позитивна емоция, но това не означава, че само заради една ръка трябва да позволите на нервите и яда си да развалят настроението ви. По-добре се усмихнете и си кажете на ум „Получи се чудесен турнир! Следващият път ще бъде още по-добре!“

2. Обръщайте внимание на останалите играчи.

Това вероятно е едно от най-важните неща за добрата турнирна игра. Информацията, която натрупвате след всяка ръка, често ще се оказва изключително полезна, примерно когато се изправяте пред дилемата дали да платите нечий ‘all-in’ във важен момент. Ако някой изведнъж започне да играе странно (разбирайте по начин, различен от всичко, което сте видели от него до този момент), запитайте се защо го прави. Когато забележите слабост у някого, например че има навик да доплаща преди флопа, но да се отказва лесно, ако някой рейзне след него, възползвайте се.

3. Вслушайте се в историята, която ви разказват!

Това е нещо, което научих от Дженифър Харман. Веднъж тя каза, че когато човек е в ръка и не е съвсем сигурен дали трябва да плати, да се откаже или да рейзне, това е моментът, в който трябва да „превърти лентата“ и да помисли. Всяка ръка е една приказка, която противникът се опитва да ви разкаже. От вас зависи дали ще му повярвате или не. Разсъдете трезво, погледнете ситуацията от друг ъгъл и се запитайте дали нещата се връзват. Ако има логика в случилото се до момента, сигурно приказката е истинска. Когато нещата не се връзват, или ще спечелите доста голям пот в случай че платите (или рирейзнете), или ще си спестите голяма порция от стака си, ако сте преценили, че сте губещ в ръката и вземете решението да се откажете.

Ето пример за история, която не е правдоподобна. Играч със стегнат стил на игра рейзва от ранна позиция. Вие сте на бутона с 6-7 пики и плащате, заедно с още двама преди вас. На флопа идват 8-5-4 с две спатии. Агресорът залага, двамата преди вас се отказват, вие правите чек-рейз, който бива платен. Търн картата е 3, противникът ви пасува и след това само плаща залога ви. Ривърът повтаря тройката. Той е пас, вие залагате и той ви чек-рейзва с целия си стак. Изправени сте пред трудно решение, защото бордът предполага възможен фул хаус. Сега е моментът, в който трябва да се съсредоточите, да се облегнете назад и да прецените дали историята е правдоподобна.

За противника знаем, че е стегнат играч, който би играл само наистина силни карти, когато е в ранна позиция. На флопа не последва рирейз, а само плащане. На търна играе ‘check-call’. Поведението му до момента показва, че най-вероятно не се чувства съвсем уверен в силата на своята ръка, но все пак я харесва и не му се ще да я хвърли. На ривъра прави чек-рейз и залага всичките си чипове. ОК, да видим кои ръце бият вашия стрейт при този борд. Това са 8-8, 5-5, 4-4, 3-3, 3-4, 3-5 и 3-8. Кои от тях е възможно да държи? Тъй като говорим за рейз, направен от много стегнат играч, за когото знаем, че не рискува със слаби ръце в ранна позиция, логичният отговор на този въпрос е само един - никоя! Вероятно вашият стрейт е най-добрата ръка на масата и следователно правилният ход е плащането.

Сега да видим друга ръка, в която парченцата на пъзела пасват. Имиджът ви на масата е на стегнато-агресивен играч. Получавате А-А в ранна позиция и правите рейз, който е платен от трима играчи, включително този на Големия блайнд (ГБ). На флопа идват Q-6-2, при което ГБ пасува, вие правите ‘c-bet’, следва минимален рейз от играч в средна позиция и малък рирейз на ГБ и отново е ваш ред. Ситуацията става интересна, но нещо като че ли не е наред. Напълно възможно е един от противниците ви да е хванал чифт дами, който вие биете. Това би било добре, но нека обаче помислим върху поведението на играча на Големия блайнд. Вероятно има много ръце, с които той би платил от ГБ, ако вземем предвид броя на участниците в раздаването и натрупания пот, но въпреки това можем уверено да изключим Q-6, Q-2 и 6-2. Важен в случая е неговият чек-рейз след залог на стегнат играч, последван от рейз на противник от средна. За да си позволи лукса да разреши на двамата след него да получат възможност да продължат с рирейзовете, най-вероятно се чувства уверен в ръката си и очевидно не е притеснен от факта, че на търна отново ще играе извън позиция. Още нещо – неговият рирейз е малък.

Това значи, че не се опитва да изгони опонентите си от пота. Е да, но вие сте не с какво да е, а с чифт аса, при положение, че бордът изглежда безопасен. Какво ще направите? Трябва да се облегнете, да се абстрахирате от вашите карти и да помислите трезво върху ръката. Пак ще си зададем въпроса кои ръце ни бият. Вече изключихме Q-6, Q-2 и 6-2, но остават опасните 2-2, 6-6 и Q-Q. За чифта дами можем да предположим, че най-вероятно щеше да бъде изигран доста по-агресивно преди флопа. Съдейки по играта му след появата на този флоп, 6-6 и 2-2 започват да изглеждат все по-вероятни. След доста дълъг размисъл и колебание, вие взимате едно от най-трудните решения в покера и хвърляте чифта аса при нисък борд, който не предполага стрейтове или флъшове. За ваше огромно облекчение играчът в средна позиция плаща, което означава, че най-вероятно ще можете да видите ръката на ГБ и да разберете дали сте постъпили правилно или сте направили най-голямата простотия в целия турнир.

Търн картата е 9, което не променя нищо. Големият блайнд пасува, другият играч залага 1/3 от пота, а ГБ, който „покрива“ опонента си, прави чек-рейз ‘all-in’. Останал с прекалено малко чипове, другият няма особено голям избор и доплаща. ГБ обръща 2-2 за сет, а противникът му, видимо разстроен и объркан, показва своите A-Q. Ривър картата е без значение. Важното е, че благодарение на логическото си мислене и на това, че не прибързахте, а взехте правилното, макар и трудно решение, вие сте все още в турнира, за разлика от играча, който беше в средна позиция и не успя да хвърли своя топ-чифт.

4. Понякога е правилно да хвърлите най-добрата ръка, но!

Запомнете как противникът ви е изиграл въпросната ръка, защото тази информация ще ви бъде от полза по-късно.

5. Грешките в покера се делят на малки и големи.

Да се откажем след нечии рейз никога не може да бъде голяма грешка! Това е нещо, което Стив Данеман бе написал преди време. Изключително вярно е – когато не сте сигурни какво се случва и къде се намирате в ръката, по-добре се откажете от картите си! Да, винаги ще съществува рискът да сте взели неправилно решение, но не забравяйте, че едно плащане, когато сте с по-слаби карти от противника (особено в ‘all-in’ ситуации), със сигурност би било много по-голяма грешка. В крайна сметка кое от двете е способно по-бързо да ви извади от турнира?

6. Позиция, позиция, позиция!

Думите не могат да акцентират върху важността на този фактор в покера толкова силно, колкото трябва. Ако имате навика да играете спекулативни ръце, ОК. Само че, моля ви, правете го от средна или крайна позиция. Причините за това са много, но най-важната сред тях е, че ако на флопа закачите нещо и сте първи на ред, ще бъдете в трудно положение, защото няма да имате информация какво биха могли да държат останалите. Още нещо, ако заложите преди флопа от ранна позиция със слаби карти и някой рирейзне, почти винаги ще ви се налага да се откажете и следователно да изгубите ценни чипове за нищо. Късната позиция има още едно предимство – дава по-големи възможности за контролиране размера на пота.

7. Бъдете агресивни!

Представете си, че сте на магистралата и пред вас има няколко тромави камиона, които искате да изпреварите, преди да са се престроили във вашата лента. Какво трябва да направите? Да дадете ляв мигач, да преминете на по-ниска предавка и да натиснете силно педала на газта! Ако не искате да се влачите още 100 километра с 60 км/ч, както би карала баба ви, ще трябва да станете агресивни и да задминете колоната бързо. Не чакайте на добрата воля на брадясалия, мазен шофьор отпред, защото на него му пука само за неговото здраве и за товара, който превозва, и въобще не го интересува как се чувствате вие. Вземете нещата в свои ръце и използвайте конските сили под капака по предназначение. В покера е абсолютно същото. Ако в турнир седите и чакате някой да ви съжали, и ей така, от добро сърце да ви подари малко чипове, никога няма да постигнете каквото и да било в покера. Бъдете агресивни, защото агресията ви помага: 1) да контролирате ръцете, в които участвате; 2) да си извоювате уважението на останалите, и 3) да получите много повече информация за опонентите си, отколкото бихте, ако играете пасивно.

Още едно предимство на агресивната игра е, че благодарение на нея много по-често силните ръце ще ви се отплащат щедро. Да кажем, че дълго сте играли пасивно и в един момент, от немай-къде направите як рейз, никой няма да смее да се забърка с вас, защото за всички ще е ясно, че най-накрая сте получили мощната ръка, която чакате от толкова дълго време. Какво ще спечелите? Най-много блайндовете и антетата. Когато обаче всички ви разпознават като много агресивен играч, често ще разширяват прекалено много обхвата на възможните ваши ръце и ще ви плащат тогава, когато е трябвало да се откажат. Това ще бъде голямата им грешка, от която стакът ви може да набъбне осезаемо. Ето един елементарен пример, който съм сигурен, че сте виждали неведнъж в турнирите: Играчът на Cutoff е много агресивен тип и почти всяка орбита успешно краде блайндовете от късна позиция с какви да е карти. Само че този път са му раздадени А-А. Отново рейзва, но сега горкият човечец на ГБ, на който му е писнало да му осакатяват стака, вижда J-J и директно обявява ‘all-in’. Другото, както се казва, е история.

8. Търпение и дисциплина.

Често ще се случва дълго време да не ви идват подходящи ръце (или ситуацията да е такава, че да не бива да играете нищо). В тези моменти трябва да се овладеете, да изчакате по-добра ситуация и да се въздържите от глупави ходове. Може да не играете в раздаванията, но това съвсем не означава, че не участвате в турнира – използвайте времето, за да изучавате опонентите си! Разсъждавайте върху всеки техен ход и да анализирайте поведението им. Ако гледате внимателно, най-вероятно ще доловите някоя тяхна слабост, от която да се възползвате, когато му дойде времето. Още нещо –до голяма степен турнирите приличат на олимпийски маратон. Не е възможно да спечелите състезанието през първия час, но ако се напънете прекалено много в началото, или няма да имате сили да достигнете финала, или ще се контузите и ще отпаднете далеч преди края на маршрута.

9. Не говорете, докато сте в ръка!

Ще има хора, които ще се опитват да ви заговарят, докато сте в пота. Останете тихи и съсредоточени, независимо дали сте с каре или блъфирате, защото, както се казва, всичко което кажете, може и ще се използва срещу вас! Ако не в тази ръка, то в някоя следваща със сигурност...

10. Не се дръжте странно.

Важно е, особено в турнирите на живо, да правите нещата по един и същи начин. Тук под „неща“ имам предвид например начина, по който поглеждате картите си и маниера, с който поставяте чипове в пота. Същият принцип важи и за времето, което ви отнема решението да се откажете, рейзнете или платите – старайте се то винаги да е приблизително еднакво. Да кажем, че някой е забелязал, че когато сте със силна ръка имате навика да придвижвате залога си напред, хващайки кулата от чипове с три пръста в долния край. Какво ще се случи, когато види, че в някоя следваща ръка хванете чиповете си отгоре и ги хвърлите към средата на масата с камшично движение на китката? Ами най-вероятно противникът ви ще плаща до ривъра (дори и със среден чифт при с вале), хващайки вашия блъф с ‘K-high’.

11. Постоянно наблюдавайте стаковете на масата.

Не е необходимо да сте завършили висша математика, за да можете да се ориентирате приблизително с колко чипа разполагат опонентите ви, или поне да схванете кой е чип-лидер и кой е с май-малко „амуниции“. Това е изключително важно, защото е един от онези допълнителни фактори, които задължително трябва да взимате предвид винаги, когато участвате в ръка. Следете стаковете на другите и знайте къде се намирате вие спрямо тях. Ако сте с малко чипове и сте срещу двамата чип-лидери на масата, не очаквайте рейзът ви да получи особено голямо уважение. В случай че сте с по-голям стак от опонентите си, няма смисъл да преследвате проекто-ръце, плащайки нечий залог на всеки етап. Не си заслужава, защото това е излишно разхищение на чипове, а дори и да хванете проекто-ръката, надали ще спечелите кой знае колко голям пот. Впрочем, що се отнася до преследването на проекто-ръце, винаги е по-добре да го правите агресивно, чрез мощна и уверена игра от позиция и силни полу-блъфове (чак до ривъра, стига това да е правилно във въпросната ситуация).

12. Залагайте правилните суми.

Ако възнамерявате да окажете натиск върху някой, който е рейзнал, постарайте се рирейзът ви да бъде респектиращ и математически неизгоден за плащане.

13. Не мислете за парите!

Когато човек се притеснява за парите и мисли за последиците, които би имала евентуалната им загуба, става неспособен да играе оптимално и почти в 100% от случаите ги губи. Играйте така, сякаш парите нямат значение и не се страхувайте! Когато напълно придобиете увереността и манталитета на победителя, ще видите как печалбите сами ще започнат да идват при вас!

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook