Покерът и спортната психология, част 4

покер психология

Не мога да кажа, че „разбивах” игрите, в които участвах, но въпреки това животът ми ставаше все по-хубав и по-хубав. С помощта на спортния психолог Джаред Тендлър, всеки ден правех малки подобрения в играта си и имах чувството, че наистина градя нещо голямо. Ужасния страх, който изпитвах, когато трябваше да поемам рискове, вече го нямаше и бях започнал да не обръщам внимание на моментите, в които картите бяха против мен. Бях се научил да не позволявам на дребните неща да ме вадят извън равновесие. И така, само за един месец се превърнах в „най-великия покер играч в света”, премахнах напълно емоциите си от играта и чувствах, че съм готов съвсем скоро да започна да тегля купища пари от онлайн сметката си! Или може би не?

Няколко седмици по-късно отново влезнах в лоша серия. Резултатите ми в последните сесии бяха доста под моите очаквания. Е, не се беше случило нещо кой знае какво, просто не успявах да спечеля нито една ситуация 50:50, или пък ако направех силна ръка, винаги се натъквах на по-силна. Посрещах тези неща с безразличие – нещо, на което не бях способен само допреди няколко месеца. Лошото е, че тези малки поражения започваха да се натрупват. Една сутрин седнах на няколко кеш-маси и след няма и минута получих много гаден ‘bad beat’. Как реагирах ли? Ами никак. Реакциите ми вече бяха в миналото, заедно с ругатните и нервното удряне по масата. Бях избрал да чувствам... нищо. Малко след това отново загубих голям пот по нелеп начин. Тогава се усетих как чувствам още повече нищото (знам колко шантаво звучи ‘да чувствам още повече нищото’, но имам предвид, че след всяка загубена ръка ставах все по-безразличен към случващото се около мен).

Бяха минали 40 минути от началото на сесията, а аз все още не бях спечелил дори една-единствена ръка. Изведнъж всичките загубени потове се превърнаха в огромно кълбо от негативна енергия, което ме връхлетя мълниеносно – почувствах се празен, вече не бях способен да мисля, концентрацията ми напълно изчезна и собствените ми пръсти започнаха да натискат бутоните сами. Това беше най-лошата ми игра от много време насам, но понеже се бях научил да си изключвам емоциите на покер масата, реагирах на случващото се по различен, но също толкова погрешен начин. Бях влезнал във възможно най-бруталния ‘tilt’, който можете да си представите. След сесията се чувствах отвратително чак до края на деня. Бях крайно разочарован от себе си и чувствах, че всичко, което си мислех, че съм постигнал в последно време, е фалшиво, измамно и престорено.

При следващата ни среща, Джаред ме подсети за нещо, което ми беше казал още в началото – че ‘тилтът' е полезен, защото ни показва до къде сме стигнали и какво наистина сме научили. Той направи аналогия с начина, по който се придвижват червеите, за да онагледи процеса на учене на човека. Сега си представете, че предната част на нашето червейче е вашата най-добрата игра, а задната – най-слабото ви представяне на покер масата. За да се придвижи, червеят издърпва задната си част и се избутва напред. Само с едно движение червеят не може напълно да се измести – той все още ще заема част от старото място, на което е бил. Същото се случва с най-слабата и най-добрата ви игра. За да станете по-добри, от вас не се иска да елиминирате напълно слабостите си. Учейки се постоянно, вие доближавате слабата си игра до най-доброто, на което сте способни и когато двете са почти изравнени, съвсем естествено правите следващата крачка напред.

Сравнението показва по много добър начин ползата от търпеливото развиване на играта ви, стъпка по стъпка, вместо да се опитвате да преоткриете колелото в една сесия. Това, че изпаднах в най-гадното за всеки покер играч състояние, ми позволи да видя какво съм успял да премахна от най-слабата си игра и върху какво все още трябва да работя. Сега, като анализирам играта си, забелязвам, че дори и в ‘tilt’ играя много по-добре, отколкото преди няколко месеца – поемам повече рискове, правя все по-прецизни залози, когато искам да извлека максимума от ръката си, и като цяло стилът ми е повече агресивен, а не както беше преди – пасивен и откровено страхлив. Въпреки че непосредствено след като изключих компютъра, аз се почувствах сякаш съм направил голяма стъпка назад в развитието си, Джаред ми помогна да осъзная как всъщност посоката на въпросната крачка е напред.

Добре, но защо изведнъж реагирах на лошата серия като напълно се „изключих” (вместо например да разбия поредната безжична мишка в стената)? Оказа се, че това са остатъчни прояви на нещо, за което беше станало дума още в една от първите срещи с психолога, а именно – несъзнателният опит да избегна здравата работа и самокритичния анализ на играта си след края на всяка сесия. Потискайки емоциите си, когато нещата не вървят както трябва, аз на практика си отнемам възможността да се уча от собствените си грешки, тъй като не реагирам по никакъв начин на нищо, включително и на тях. Стряскащо е да разбереш, че подсъзнанието ти работи срещу собствените ти интереси и те спира да се развиваш като покер играч (в предишните срещи с психолога стана ясно, че това произлиза от страха да не се превърна в посмешище за познатите ми в покер средите), но пък от друга страна е изключително приятно да виждаш как постепенно придобиваш уменията да се пребориш с това.

В този смисъл, много от нещата, които научавам от срещите си с Джаред, се оказват от голяма полза и в други аспекти от живота ми. Прилагам подобни стратегии, когато става въпрос за това как да си разпределям времето, как да управлявам личните си финанси, че дори и за начина, по който пиша на тема покер. Предполагам това се дължи на факта, че самият Джаред не е активен покер играч и нещата, на които ме учи, са в по-голяма степен универсални, отколкото тясно свързани с играта. Все пак той не е покер треньор, а спортен психолог и разликата е голяма. Смятам че ми е още рано за личен треньор по покер, но знае ли човек...

Онова, което знам със сигурност е, че излизането извън равновесие ми помогна да видя отстрани някои от грешките, които все още допускам, да ги анализирам и да се постарая да ги отстраня. Надявам се, че следващият път ще съм по-добре подготвен за каквото и да е на покер масата и че скоро ще мога да се похваля с поредната стъпка по пътя ми към играта на Фил Айви и останалите наистина добри покер играчи.

Свързани статии

Коментари

  • amirati amirati

    Страхотна статия! За себе си съм забелязал, че винаги когато изпадна в "тилт" е време да науча нещо повече за себе си и за играта!

Прочетете 1 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook