На живо
World Cup of Cards PokerStars Championship Barcelona

Тънката способност за прихващане на раздут обхват

“Game Flow” vs. the Mechanics of Range-Building in No-Limit Hold'em

Понякога опонентите ни залагат и рейзват, понякога не. Задача на всеки е сам да установява защо другите играчи избират определен подход.

Обикновено решенията на опонентите ни са базирани най-вече на картите, които държат. Ако приемеш, че те взимат решения за залагане в зависимост от своите карти, често ще си прав/а.

Това обаче не се случва винаги и затова е важно да отбелязваш точно кога се случва.

Да речем, че твоят опонент обикновено отваря в около 20% от случаите, но има също така и 1-към-4 вероятност да си мисли, че сега е точният момент да открадне, независимо от обстоятелствата. В този случай можеш да очакваш не рейз с 20%, а (20% + (1/4) * 80%) = с 40% обхват.

Дори само 10% вероятност някой да "си даде зелена светлина" ще превърне 20% рейзър в (20% + (1/10) * 80%) 28% рейзър. Разликата между рейз с 20% обхват и 28% обхват е огромна, както някой пробвал някога да рейзва така срещу солидни опоненти би потвърдил.

Тази проста сметка е основната причина това, което хората наричат "game flow" и "timing" все още да е в сила дори в днешния развит покер. Малките разлики в тенденцията за атакуване спрямо момента влияят значително върху обхвата от ръце на даден опонент.

Две почти последователни ръце на финалната маса на Главния турнир на Световните серии по покер 2015 са добър пример за демонстриране на този аргумент. Въпреки че няма как да сме сигурни какъв е бил процесът на взимане на решения на играчите – а и самите те често не осъзнават изцяло процесите – това поне са ситуации от типа, в които моментът има значение.

Първият пример е от Ръка #12 на финалната маса с осем играчи. Всички хвърлят до Нийл Блуменфийлд на малкия блайнд, който рейзва с {A-Spades}{7-Clubs}, след което Офер Цви Щерн рирайзва от големия блайнд с {K-Hearts}{2-Clubs}.

В първата орбита и половина от играта Блуменфийлд рейзва и рирейзва често и Щерн може лесно да си помисли че Блуменфийлд отваря широко, но и че ще се огъне под натиск. Този рирейз е, без съмнение, ситуация, в която играч с темперамента на Щерн и в неговото положение, просто ще избере да рирейзне с много или всички ръце от своя обхват.

Блуменфийлд от своя страна определено може да е предположил, че нещата ще се развият така – той рирейзва и принуждава Щерн да се откаже.

След това, в Ръка #14, Щерн рейзва от бутона с {A-Hearts}{5-Diamonds}. Много играчи отварят с куп ръце от бутона, но агресивни играчи, които току са участвали в схватка на блайндовете наистина отварят с много ръце от бутона. {A-Hearts}{5-Diamonds} не е дори близо до най-лошата ръка, която може да имаш в такава ситуация, но е лесно да се предположи, че Щерн би рискувал това отваряне и с кофти ръце от типа на {J-}{2-}-от боя, {6-}{4-} от различни или по-лоши. Може да спекулираме, че точно това си е мислел Джош Бекли, преди да рирейзне Щерн от големия блайнд със своите {10-Diamonds}{4-Spades}.

Опасно е да отдаваме на хода на играта това, което се обяснява по-добре с простата механика на изграждането на обхват от ръце. Опасно е също и да действаме подтикнати от подозрение за дисбаланса на опонент, като поставяме в дисбаланс собствения си обхват, както без съмнение и Блуменфийлд, и Бекли правят в двете описани отгоре ръце.

Намирането на ситуации, в която опонентите може да играят независимо от своите карти е ценно и тънко умение. Подозрение, че 20% обхват или 30% обхват може да се превърне в 75% или 100% обхват може да има краен ефект върху твоята ответна стратегия, а склонността да взимаш решения на база такива подозрения може да ти спечели много повече потове отколкото иначе би успял/а.

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook