Проблемът на играта само по усещане, инстинкт или опит

Andrew Brokos

В повечето случаи моите покер инструкции са насочени към това как да бъдат предвиждани грешките, които опонент има вероятност да допуска и след това към напасване на играта за извличане на максимума от тези грешки.

Независимо дали го осъзнават или не, това е подходът на повечето играчи към покера и той е чудесен. Когато работи... Важно е обаче да знаеш какви са ограниченията на този подход, за да можеш да го прилагаш по-интелигентно и целенасочено.

Типично за мен е да поставям опонента си на обхват от ръце на база неговите действия и как очаквам да мисли, след което да отчитам възможностите на моята ръка срещу този обхват. Ако смятам, че водя стабилно спрямо въпросния обхват, ще опитам да предвидя колко голям залог е вероятно да плати и съответно да заложа толкова.

Ако смятам, че няма вероятност аз да държа най-добрата ръка, ще направя сходен анализ, в който да се опитам да предвидя какъв залог ще принуди опонента ми да хвърли и след това да направя такъв.

Отбележи колко много предположения се натрупват дотук. Не само трябва да правя предположения за обхвата на моя опонент, но след това трябва да добавя други за това какви ще са вероятните му действия с всичките отделни ръце в този обхват.

Голяма част от сериозните играчи смятат, че всичко в покера опира до горното. Чрез някаква комбинация от опит и имитации те заучават определена стратегия, която работи прилично добре срещу доста от опонентите им и те решават, че това е "правилният" покер. Често, тези играчи не са наясно с факта, че тази стратегия по подразбиране работи само срещу конкретен тип играч и реално ще води до загуба на пари срещу други типове играчи.

Естествено, най-трудните опоненти са тези, които най-вероятно ще разбиват твоята заучена покер стратегия, но дори срещу слаби и сравнително предвидими опоненти има много несигурност. Според мен по тази причина е важно за всеки сериозен играч да разбира основите на математиката, които имат имат отношение към играта, като например:

  1. Със силни ръце трябва да се пасува рядко и още по-рядко да се хвърлят;
  2. Някои слаби ръце трябва да се играят като силни, за да не издаваш информация за картите си;
  3. При малък залог, да плащаш или рейзваш много по-често отколкото да хвърляш.

Има още много, но схващаш идеята. Често можеш да се отклоняваш от тези правила, за да се възползваш от слаби играчи, но предвид несигурността, по-добре да си наясно колко можеш да загубиш, ако предположенията ти не са верни.

Например, тънък стойностен залог на ривъра, защото смяташ, че опонентът ти хвърля твърде често на ривъра, е само малка грешка, ако разчиташ опонента си грешно. В крайна сметка, тънък стойностен залог може да успява само 10% по-често отколкото е нужно, за да реализира печалба, в който случай неправилен пас с такава ръка ти коства само 10% от залога, който си щял/а да направиш.

Междувременно, да хвърлиш срещу стабилен залог, защото си уверен/а, че той или тя "има ръка", е грешка, която може да ти струва много. Ако се окаже, че грешиш и в такава ситуация опонентът ти блъфира често по този начин (което е логично да прави, ако знае, че ще хвърляш срещу силна ръка!) или дори прави стойностен залог с много слаба ръка, тогава твоят опит да го експлоатираш ще води до това ти да бъдеш експлоатиран/а и то в голям пот.

Наскоро участвах в ръка, която илюстрира добре горното. Бях първи на ход преди флопа в $5/$10/$20 игра и рейзнах до $70 с {A-}{K-} от различни бои. Платиха cutoff (CO), големия блайнд (ГБ) и страдъл играчите.

Флоп {A-}{Q-}{3-} дъга беше добър за мен и аз пасувах, което направиха и другите.

На търна падна още една {3-}, за възможен проекто флъш. ГБ пасува и страдъл играчът заложи $200. Аз просто платих, по много от същите причини, по които не заложих на флопа. Щях да платя отново на ривъра или да заложа, ако пасуват преди мен, но не исках да правя повече от два залога.

Не зависеше изцяло от мен, защото CO ме изненада с рейз до $625. ГБ и страдъл хвърлиха и аз трябваше да взимам решение. Ръката ми, без съмнение, беше силна и прикрита. Но повечето играчи в казина са твърде пасивни и този не изглеждаше да прави изключение.

Обикновено бих предположил, че хората рейзват с много силни ръце или на блъф, но не и с нещо по средата. Освен това не бих очаквал блъф-рейз срещу двама на търна от играч, който можеше да блъфира много по-евтино и лесно просто като заложи на флопа. С други думи, не мислех, че блъфира и не мислех, че той би си помислил, че може да рейзва за стойност с по-слаба ръка от моята.

Проблемът на играта само по усещане, инстинкт или... 101

Проблемът беше, че имах почти 3-към-1 със силна ръка, която блокираше няколко от най-притесняващите ме ръце, като {A-}{3-}, {A-}{Q-} и {A-}{A-}. Ако някои от предположенията ми бяха грешни, да хвърля щеше да е голяма грешка. Платих.

На ривъра падна {9-} от друга боя. Пасувах и той заложи $700. Отново същата дилема като на търна, но сега имах 4-към-1. Неохотно платих, "сигурен", че ме бият. Опонентът направи унила физиономия и обърна {A-}{7-}. Показах ръката си и прибрах пота.

Не зная какво си е мислел. Вероятно въобще не е мислел. Понякога – по-често отколкото предполагаш – хората просто играят странно, поради което трябва да оставяш място за грешки, когато правиш предположения.

Проблемът да играеш само по усещане, инстинкт или опит е в това, че може да е трудно да "усетиш" разликата между това да те бият в 75% от случаите или в 85% от случаите. В моя случай това беше разликата между това да платя или да хвърля.

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook