Разликата между хладно и емоционално в един и същи блъф е...

Разликата между хладно и емоционално в един и същи... 0001

Покерът е игра на умения, в която лесно можеш да се надцениш.

Виждал/а си как неопитен играч превръща ръката си в успешен блъф, без да има представа какво точно прави, нали? След което си удря една прилична хвалба за удара. Става несъзнателно и случайно – новакът не го мисли дори.

В другия вариант – при точните обстоятелства и когато знаеш какво правиш – превръщането на слаба ръка в блъф прави чудеса.

Остава да намериш разликата между:

  1. Опитния играч, който превръща слабата си ръка в блъф и кара опонента си да се откаже, и;
  2. Неопитния играч, който си няма и хабер как е спечели раздаването.

Ако наум ти идва думата "намерение" – е, позна!

Защото опитният играч:

  • Първо взима предвид обхватът на опонента си;
  • След това преценява как би реагирал на агресия от ответната страна,
  • И накрая решава как да играе в конкретната ситуация, за да постигне желания резултат.

На другия бряг на реката, неопитният играч се осланя изцяло на емоциите си и играе спрямо тях. Той/тя иска да постигне определен резултат, но не знае как точно да го направи. Затова просто следва чувствата и емоциите си, а крайният резултат в такива случаи обикновено е "в ръцете на картите".

Най-добре да ти дам няколко примера:

На маса $5/$10 и със стак от $1,000, нашият човек има чифт шестици и отваря с рейз до $30. Агресивен играч плаща от cutoff.

Флоп {10-}{7-}{3-}.

Първи на ход, нашият човек прави продължаващ залог от $40 и агресорът плащa.

Търн картата е {q-}. Двоен пас.

Ривър {k-} Сега нашият човек решава да извърти един блъф и залага ¾ от пота.

В този случай той/тя поставя опонента си на ръка, която не е по-силна от чифт десетки. Преценява ситуацията като добра за имитиране на ръка, която се е подобрила след флопа. Идеята е с нея да накара опонента си да се откаже, в случай че държи чифт десетки или по-нисък чифт, който бие шестиците.

Сега наред е неопитният играч. Той/тя може да изиграе ръката по абсолютно същия начин, но със съвсем различна мисъл:

Имам чифт шестици. Чифт си е, значи трябва да рейзна. На тоя флоп {10-}{7-}{3-} едва е хванал/а нещо. Ще заложа $40. Уф, егати търна... {q-}. Толкова ръце ме бият тук, че не е истина. Я по-добре да пасувам. Хм, ама и той/тя пасува на търна, значи е слаб/а и ако заложа на ривъра, ще я взема ръката. Направо рейзвам $110. Ммм, ще хвърлиш, къде ще ходиш, фанах ли те, шушумиго!

И ето ти как едно привидно неправилно отиграване, с което новакът си взе ръката. Дамата на търна не беше опасна, защото беше малко вероятно да е в обхвата на опонента му/й (върху който всъщност дори не се замисли). Просто се хвана за това, че опонентът му е пасувал на търна. Ако беше получил/а залог на търна при появата на тази дама, вероятно щеше да си хвърли картите още там или евентуално на ривъра при следващ залог.

Ето още един пример:

На $5/$10 ниво, от средна позиция играч А отваря до $30 с ефективен стак от $1,000 и чифт тройки. Плащат му от cutoff. Флопът е {2-}{2-}{6-}. Играч А продължава с $40. Платени.

Търн {8-} и двоен пас

Ривър {4-} и отново двоен пас. Играч Б показва покет петици и печели ръката.

Ето как е протекла мисълта на новака:

Имам покет тройки. Това си е чифт. Бием рейз." ОК, на тоя флоп {2-}{2-}{6-} едва ли е хванал/а нещо, слагам още $40.

На търна пада {8-} и сега натискаме пауза.

От този момент натам виждам играта по два начина:

Вариант А: Лошият играч или залага на търна, защото си мисли "Едва ли и тук хваща нещо, а пък аз искам да видя къде съм." И след това пасува на ривъра, когато разбира, че вероятно губи.

Вариант Б: Лошият играч пасува на търна и ако опонентът му/й пасува, лошият играч ще заложи на ривъра. Причината да го направи е подобна на тази от първия пример (повод да го прогледнеш отново, нали? :).

Посредственият играч просто не вижда разликата, която в тази ситуация опира до обхвата на опонента. Затова и в двата варианта ще загуби стойността на една обща карта повече. До това води некачественият мисловен процес...

Понякога неопитното блъфиране хваща дикиш. Проблемът му е, че напред във времето носи загуби на пари. Става така, защото един неопитен играч не в състояние да разчита борда правилно. В добавка или въобще не се опитва или не може да постави опонента си на определен обхват от ръце. На всичкото отгоре, както примерът показва, дава и безплатна карта на своя противник. Може да загуби пари и още на търна, ако му/й платят.

И да искаш, няма как да го избегнеш това, ако си новак. Но сега като го виждаш отстрани може да си спестиш някой лев. Както и голяма доза разбити чувства и отрицателни емоции. Изборът е твой – може да удариш 1-2 пъти, може и повече. За второто ще ти трябват повече умения, но носи и повече кеф и пари ;)

Свързани статии

Коментари

  • RedRat RedRat

    Безспорно е тънка границата, но оставам с надеждата, че примерите са достатъчно нагледни и ще бъдат разбрани от тези, които досега не са се замисляли от коя страна на нещата се намират Smile

  • Raiden Raiden

    RedRat написа

    Много ми харесаха примерите и се сетих за доста подобни ситуации, в които от едната страна се чува Да те .... в донка. От другата хахаха тоя донк как го блъфнах готинко Big GrinBig Grin

    +1 много готина статия, но разликата е много тънка и не всеки ще я разбере.

  • RedRat RedRat

    DOOZO написа

    DOOZO написа

    RedRat написа

    Много ми харесаха примерите и се сетих за доста подобни ситуации, в които от едната страна се чува Да те .... в донка. От другата хахаха тоя донк как го блъфнах готинко Big GrinBig Grin

    Хареава ми написаното.

    Стефчо,това случва ли се на по-високите нива?Защото като чета се припознавам с подобни (често) срещани отигравания на ниските кьдето аз играя.

    Случва се, разбира се. По света има не малко хора, които просто имат повече пари и директно сядат да играят на нива от $1/$2 нагоре и турнири с по $30-$50.

Прочетете 6 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook