Сменяш ли си стратегията след голяма печалба или загуба и трябва ли?

Do You Change Your Strategy After a Big Win or Loss? Should You?

Да предположим, че знаеш каква е оптималната покер стратегия за всяка ситуация. Хайде, признай си – случвало се е да си го помислиш, нали?

Сега да предположим, че точно си спечелил/а или загубил/а голям пот. Няма значение как е станало – с късмет или без, лоша или добра преценка – просто се е случило. Сега как ще играеш? Ще бъдат ли решенията ти различни спрямо тези преди загубата или печалбата?

Тук е моментът да вмъкна един елемент от книгата на Гари Смит What the Luck?, която основно е за математическия синдром на "regression to the mean," но в една глава той прави преглед на свое интересно проучване за покер играчите.

То е извадка от негова съвместна публикация с други изследователи от 2009 озаглавена "Poker Player Behavior After Big Wins and Big Losses."

Смит и неговите съавтори първо разглеждат няколко теории за човешката психология и вземане на решения, които предполагат, че средният покер играч става по-невнимателен след голяма печалба (например рискува в ситуации, в които преди не би го направил) и по-внимателен или предпазлив след голяма загуба. Но според други теории се случва точно обратното. Авторите се опитали да отговорят на въпроса с реални данни.

Това се случва преди Черния петък, когато са използвали програмата PokerTracker, за да съберат история на ръце от Full Tilt Poker $25/$50 холдем без лимит кеш игри, предполагайки, че тези нива ще са достатъчно високи, за да гарантират, че играчите обикновено са доста опитни. Събрали са данни от 226,351 6-макс ръце и 339,510 хедс-ъп ръце.

Взели са $1,000 – 20 големи блайнда – за да онагледят голяма печалба или загуба. След всяка такава ситуация, те проследявали поведението на играча спечелил или загубил мача в следващите 12 ръце, с помощта на най-общите статистики в софтуера за проследяване на Poker Tracker: "VPIP" (voluntarily put money into the pot) като мярка за разпусната игра, и "AF" (aggression factor) като мярка за агресивност.

Резултатите били красноречиви. Играчите били склонни да стават по-разпуснати и по-агресивни след голяма загуба и голяма печалба.

Резултатите били красноречиви. Играчите били склонни да стават по-разпуснати и по-агресивни след голяма загуба и голяма печалба.

По-точно, на хедс-ъп масите, 154 играчи са станали по-разпуснати, а 181 по-агресивни след голяма загуба, но след голяма печалба, само 74 станали по-разпуснати и 47 по-агресивни.

Подобно, на 6-макс маси, 135 играчи станали по-разпуснати и 117 по-агресивни след голяма загуба, докато след голяма печалба, само 68 станали по-разпуснати и 85 по-агресивни.

Направили такива анализи за печалби и загуби от един порядък, случили се в продължение на 12 ръце, а не само в една. Както можеш да очакваш, резултатите били сходни.

Тествали също и дали тази наблюдавана промяна в стратегията на играчите е зависела от размера на загубата или печалбата, чрез повтаряне на първоначалния анализ при нива $250 и $500 вместо $1,000.

Открили, че "във всеки случай, мнозинството от играчите играе по-разпуснато след голяма загуба отколкото след голяма печалба, но заигралите по-отпуснато постоянно се увеличават с увеличаване на размера на загубата." И, отново, установили по-слаб вариант на същия ефект когато печалбата и загубата се простират в продължение на 12 ръце, отколкото само в една.

Но какво ни казва всичко това за умственото поведение на типичните опитни покер играчи? Смит и неговите съавтори разгледали как техните данни подкрепят или подкопават различните психологически теории обсъждани в началото на тяхната публикация. Те заключили следното: "Като цяло, най-поддържаната от нашите данни теория е аргументът за избиване на парите, според който покер играч загубил голям пот може да смята, че най-евтиният начин за избиване на загубата е да удари голям флоп със слаба ръка – например, да остава в ръката с чифт двойки с надежда да хване друга двойка на флопа."

В последната част на публикацията, авторите разглеждат емпиричното доказателство, че същият феномен – увеличеното поемане на риск за компенсиране на голяма загуба – се наблюдава и при професионалните, и при брокерите аматьори.

Същественият въпрос, разбира се, е дали наблюдаваната промяна в покер стратегията е печеливша или непечеливша.

Както Смит обяснява в своята книга, "Ако опитни играчи използват печеливши стратегии за начало, промяната им след това е грешка". И точно това открили – играчите, които заигравали по-разпуснато след голяма загуба, се справяли по-зле от обикновено.

Проблемът, както той посочва, е че дори "тези опитни играчи не осъзнават, че тяхното представяне ще стигне до предишните нива (с течение на играта ще избият загубата или ще излязат на печалба) и затова променят своят подход в опит да потърсят тези резултати по-бързо преминавайки към по-лоши игрални стратегии."

Всичко това Смит синтезира в една чудесна поука:

"За покер играчи и инвеститори с оптимални стратегии търпението е най-добрата тактика."

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook