Стига с това 1 …

Стига с това 1 … 0001

Не сте ли се запитвали много пъти, "защо пак не стана да му се не види"? Или пък, "пак на косъм". Защо пък не, "и този път за малко". Ако тези или множество подобни въпроси от същия тип ви мъчат постоянно, значи е време наистина да се замислите. Ако все още не сте се досетили, говоря за "онова" 1, което все ни ви достига. Много такива 1 има навсякъде около нас и странно как все ни се изплъзват.

Какво ще кажете за "1 гол не ми достигна за да хвана колонката" или "на една карта разстояние от победата бях", да не говорим за "1 метър само ми оставаше и го биех" и т.н. Примери много, резултат един. Единицата е с едни гърди напред. Често дори по-далеч.

А ние продължаваме да препускаме след нея безспирно и слепешката както Том тича след Джери. Е, от време на време скъсяваме дистанцията и сме точно на милиметър от нея, но хоп, и преминаваме отново в галоп. Ако се чудите защо все не хващате нещо в последната минута, защо все един мач не ви излиза, или една карта не ви достига за победата (било то в ръката или в турнира), значи трябва да се огледате, но не гледайте напосоки.

Има много причини нещо да не се получава, макар същото това нещо да е само 1 и ще си направите услуга, ако започнете да им обръщате внимание. Трябва да ли да го правите точно по този начин, къде всъщност може да грешите, какви са реалните ви шансове да хванете заветната единица и най-вече как да е хванете.

Не знам за другите случаи, но в покера има как да го направите. Едва ли може да се обясни с 1 дума, но няма да пишем и дисертация по въпроса. Та след като си дойдохме на думата да видим къде се крие нашето покер 1. Първо нека си изясним за какво точно говорим.

Когато играем покер, обикновено се стремим да хванем най-добрата, ръка, да победим, да вземем повече чипове и какво ли още не свързано с възможно най-добрия резултат за нас във всеки един момент. Проблемът е... че има само 1. Това означава просто, че няма много НАЙ, а обикновено само 1 (като изключим hi-lo игрите, или поделените потове). Всеки ще се опитва да направи най-добрата ръка, но в повечето случаи (изключая тези в предните скоби) само 1 ще триумфира. Какво остава за другите? Често горчив хап, недоволство, притеснение, ако щете дори и отчаяние. И ето тук се показва онази мъничка цифра 1. В нашия случай обаче малките камъчета обръщат каруцата, а колкото по-често каруцата се обръща, толкова по-зле.

Сигурно вече се питате за какво е всичко това, или пък как да направим така, че каруцата да остане на колела. Вероятно ще отнеме много време и място да влизаме в дълбоки подробности, но все така има някои основни неща, които ще ви помогнат в "стабилизирането". Като начало, ще ви се отрази много добре, ако започнете да се оглеждате и в буквалния, и в преносния смисъл на думата.

Сигурен съм, че има какво да видите наоколо, а ако не виждате нищо, помолете приятел да го стори за вас. Попитайте го какво вижда в поведението ви на и извън покер масата, забелязва ли някакви ваши грешки, намира ли някакви недостатъци в играта ви или държанието ви. Помолете за безпристрастна оценка! Тя е важна. Другото важно нещо е да се запитате доколко се познавате и ако отговорът не ви задоволява, направете опит да поработите в тази насока.

Себе-познаването е много важен елемент от човешкия живот и ще си помогнете много, ако знаете как ще или бихте реагирали в определена ситуация и при определени обстоятелства. Може да ви спести много главоболия и бели коси. Не казвам това случайно, случвало ми се е много пъти, сигурен съм и на вас, да се чудя какво да направя, само защото не съм знаел какво всъщност бих направил. И какво не бих...

На покер език, ако в трудна ситуация в турнир съм изправен пред взимането на не леко решение, познаването на собствените ми реакции (или не познаването им) би могло да доведе (или не) до взимането на правилно решение, или съответно до допускане на сериозна грешка. Какво, ако знам, че след като обикновено съм склонен да плащам в определена ситуация и го направя отново, мога сгреша точно в този конкретен случай. Ами ето какво: ако наистина го знам и се замисля за това, може да избегна преследването на моето заветно 1 и да си спестя куп чипове, нерви или каквото и да било там, което мога да загубя.

Да речем обаче, че се познавате добре, какво тогава. Единицата е все така на една "недостижима" ръка разстояние пред вас. Не я гонете. Или поне не слепешката. Да потърсим други методи за улавянето й. И както с болестите, по правилно е да намерим източника, отколкото да лекуваме последствията.

Потърсете други причини, премисляйте отново и отново ситуациите, в които сте загубили. Правилни ли бяха пот-шансовете последния път (станал много пъти последен) когато вашият стрейт не се запълни на ривъра? Трябваше ли да плащате с проекто ръка въобще в този случай? Колко други ръце ви биеха? Трябва ли постоянно да стигам до края с тези два чифта (а моята 1 карта за фул хаус все я няма)? Стоп.

Твърде много въпроси. Полека, не бързайте. Но не се и бавете. Ако мислите, че това ще ви помогне, направете си списък с въпроси, чиито отговори смятате, че ще ви приближат към хващането на единицата. Отговорете множество пъти на всички от тях. Или ако така по ви харесва – водете си статистика хора.

С лист и молив, онлайн покер калкулатор или програма, или както ви е най-удобно. Вижте къде грешите, питайте някой, който наблюдава играта ви и би ви подсказал нещо. И може да започнете да сънувате някои други цифри. Стига с това 1.

Започнете сега. (И не изпадайте в тилт, а в размисъл)

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook