На живо
PokerStars Championship Barcelona World Cup of Cards

Покер стратегия: Откъдето дошли, там и... Ааа, я чакай малко!

покер анатомия

Въпросът за приказката „Откъдето дошли, там и отишли”. Няма нужда от пояснения, всеки знае за какво става дума.

Все не става дума обаче за нещата, така както ги вижда Анди Блок например. Но и някак „закономерно е”, биха казали някои. „Просто така става”, заключават простичко други. Аз пък казвам – поговорки много, дисциплина малко. Не че е лошо да знаеш поговорки, даже колкото повече, толкова по-добре. Ама и нещо друго има тук – някой, по скоро. Да ви напомня за Шерлок Холмс искам всъщност. Не за детективските му умения обаче, а за един може би по-неизвестен факт за неговия характер. Не и ако сте чели внимателно историите де... Става дума за ненужното попиване на информация. За запомнянето на ненужни неща. Холмс не работи по този начин.

За себе си той казва, че помни само това, което му е нужно или има връзка с работата му. Да не отивам прекалено далеч, а пък и не ме разбирайте грешно. Идеята ми е да прилагате поговорките, не само да ги знаете. В нашия случай обаче ще говорим за това как да не прилагате поговорката, за която става дума в този анализ. Как да я „изпъдите”. Да я отречете. Да и устоите...

Е, не искам да ви насилвам все пак, парите са си ваши. Или каквото там сте спечелили, изработили, придобили и т.н. Но съм длъжен да говоря за дисциплината в покера – елемент от поведението ви, ключов за вашите резултати. В живота на първо място, и естествено в покер средата.

Какво всъщност става често? Прекалено често. И затова е възникнала тази поговорка разбира се. „Ударих кьоравото и да му се не види зевзек съм, пропилях всичко за нула време.” Предполагам, че това ви звучи познато. Чувал съм го много пъти. Виждал съм го на „видало” много пъти. И знам защо се случва. Изпитал съм го на гърба си, мислел съм си, че нещата са някакви си, а те били други. И за това си има причина.

„Да му имах на този парите” или „Ти ми дай на мене 100,000 лева и гледай само”. Да гледам, ама нищо няма да видя. Всъщност видях. И резултатът беше отчайващ. Един човек, който познавам много отдавна, най после взе, че се докопа до едни „по-добри” пари. Все страдаше от липса на пари и излишък на идеи, които идваха и си отиваха безславно и жалко. Ето обаче, моментът за промяна настъпи. Давай да действаме. Речено, сторено. Пари има, идеи не липсват. Перфектен старт. Да, ама не. След старта следват много други неща, а парите и идеите не са в състояние ей така простичко да се справят с предизвикателствата. Не се обърквайте, моля ви.

Ще поясня. Съвсем простичко и разбираемо. Ще започна с един въпрос. Наясно ли сте как точно се управлява камион. Знам, че най-вероятно карате кола и то не някакъв огромен Понтиак от седемдесетте. Така си и мислех, с камион ще ви е трудно. Искам да кажа, това, че имате шофьорска книжка, редно ли е да ви заблуждава, че можете да управлявате всички превозни средства, макар на пръв поглед да не изглежда чак толкова трудно. Е, ако сте нормален човек, който си живее нормално и получава 1,000 лева заплата, мислите ли, че можете да се „справите” с дошлите изневиделица 100 бона добре. Да ги инвестирате правилно или поне разумно. Честно казано, това е малко вероятно.

Не бързайте да ме съдите за тези приказки. Ще подкрепя твърдението си с факти. Трупането на опит става често с години, а трупането на пари (с дежурното количество изключения от типа на тотото, неочаквано наследство или продажба на недвижим имот) също изисква време. Често е свързано с опита, с израстването ви в живота, с допускането на много грешки и за съжаление, с тяхното повтаряне. Просто няма как да притежавате уменията да управлявате по-големи суми (не мога да не призная, че и тук има изключения разбира се), ако не сте се изкачили по стълбата на перипетиите. Връщам се на човека, за който споменах по-горе. Той не успя да направи нищо. Започна да харчи (не да инвестира обмислено) пари за проекти, които смяташе за интересни и печеливши, но някак все не постигаше добри резултати.

Липсваха му уменията да управлява парите си, да изисква необходимото от хората, с които работи или работят за него, да прави преценки на риска, пазара, финансовата обстановка, настроението на тъщата и какво ли още не. Той просто не знаеше какво да прави с тези пари. Те се оказаха прекалено висока ограда за прескачане. Та, да ви попитам, къде точно мислите, че отивате, като след спечелване на, хайде да речем „не лоша” сума в турнир, скачате върху големия трамплин, който мислите, че ще ви изхвърли до небесата? Имате ли идея какво точно трябва да правите със спечелените пари? Толкова ли ви сърби да станете главен герой в поредната екранизация на „Откъдето дошли, там и отишли”. Уверявам ви, сериалът Далас е като три секунден видео клип в сравнение с планината от епизоди, с участието на милиони кандидати за „откъдето дошли, там отишли Оскар." Моля ви, не отивайте там. Отидете някъде другаде. Или останете, където сте. Ето ги тези 100,000 отново тук. Ами не ги пращайте там.

Покер стратегия: Откъдето дошли, там и... Ааа, я... 101

Сложете ги в банка, ако трябва. Докато се осъзнаете. Не ги пилейте за глупости. Не бъдете благотворително дружество по начина, по който не трябва да бъдете. Помислете, прочетете, консултирайте се (не с някой, дето ще ви измъкне парата де). И най-важното, наистина, не припарвайте до трамплина. Все още си имаме земно притегляне на Земята, и падането от големия трамплин обикновено е много болезнено. „Какво толкова, не съм загубил свои пари”. А чии, друже? Да не би да ги дадоха на мен. Ако не друго, да ви припомня какво казва лудият гений на покера Майк Кероу, за когото писахме в предния брой на списанието. „Чиповете, които не губите, са спечелени чипове”. Добре де, това важи и за парите. По джоба ви са турнири с вход $100. ОК, няма лошо.

Даже ето, един от тях ви носи „голямата” пара. Момент, играта ви е това, което ви носи парата. Ама защо се стараете по време на турнира, играете перфектно, а после сякаш всичко това се изпарява. Започвате да правите необмислени неща. Да поемате в неизвестни посоки, с големи подскоци. Не бързайте, хора. До турнирите с вход $1,000 има да извървите много път. Плавното изкачване уморява по-малко от стръмното (ще се намерят противници на тезата, знам). И ще имате повече време да се оглеждате. Освен това, качествени решения на различно от вашето ниво не се взимат ей така отведнъж. Трябва да стигнете до там. По трудния или по лесния път – изберете вие.

А дотогава, всяка жаба да си знае гьола, пардон, всеки чип да си знае пота.

Свързани статии

Коментари

  • dimov666 dimov666

    A земи направо драсни един блог със снимки, знам, че е покер форум, но сега са ми доста по интересни други неща от колкото покера.
    Но пък кво като е покер форум, кво пречи хората да си пишат блогове с интересни преживявания, което е дост по интересно от покера, поне за мен Smile
    Тва заглавие все едно аз съм го писал, просто стилът ми е такъв Laugh

  • Menigold Menigold

    Achkata0001 написа

    RedRat написа

    Колега, да не ползваме някакво невидимо мастило? ROFL ROFL

    Имате кусур Шефе - при коментиране през главната страница - няма "емотикони" - аз за къде съм без тях?!!! Tongue
    --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
    ЕДИТ ЗА МАРТИН: Много фънки статия и съм ти измислил професия - покер коуч (мотивейшънъл) - мен поне винаги ме надъхваш!! Thumb Up

    Привет от Белоградчик - досега бях по скалите и не мога да повярвам, че на 2 часа път от София има такова УНИКАЛНО нещо, което почти 40 години съм пропускал да видя - мотивацията ми стана също уникална - който не е дошъл да види, да идва. Невероятно.

    Ще издействаме още мотивиращи писания съвсем скоро Whistling

  • RedRat RedRat

    Мммм няма да. Ще питам дали може да се промени това Thumb Up

Прочетете 6 коментар(и) по тази статия

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook