На живо
PokerStars Championship Barcelona World Cup of Cards

Три начина да реагираш, след като се издъниш в игра на живо

  • Робърт УулиРобърт Уули
Три начина да реагираш, след като се издъниш в игра... 0001

Да играеш с приятели в къщи и някой да сгреши – познавате се, може да има някоя и друга подигравателна закачка, но не е нещо унизително. Онлайн дори е още по-добре – често никой може да не види грешката ти, а дори това да стане, нямат идея кой си. Можеш просто да смениш масата и да се направиш, че нищо не се е случило.

В покер зала с жива игра, обаче, има много непознати хора, повечето от които гледат какво правят другите. Не е място, на което искаш да се издъниш и всички да видят това. Но е неизбежно и ще го правиш. Рано или късно всеки прави някаква тъпа грешка, която всички около него прихващат.

Какво да направиш, ако грешката е твоя? Най-добре е да мислиш за това предварително, за да имаш план за реакция. Затова е тази стратегия и сега ще ти покажа три възможни начина да се справиш с допусната грешка в покер игра на живо.

Да се срамуваш

Нека първо ти разкажа едно лично преживяване. В малък турнир в началото на моята покер кариера платих с всичките си чипове, без да имам нищо – дори чифт. Това не беше агресивен блъф, а неподходяща игра в грешен момент. Просто платих all-in залог, защото сбърках за това каква ръка съм направил.

Опонентът ми си показа картите и аз енергично обърнах моите, за да му покажа стрейта, с който го бия. Но чак тогава осъзнах, че моят стрейт има дупка по средата и след като всичките ми чипове отидоха от другата страна на масата трябваше да напусна турнира.

Как реагирах? Станах, обърнах се и тръгнах бързо към изхода, без да кажа никому дума. Бях толкова смутен, че си мислех как никога повече няма да мога да вляза в тази покер зала. Но го направих и дори някой да помнеше моя гаф, беше твърде учтив, за да ми го напомни.

Това очевидно е един начин да се "справиш" със ситуацията. Признавам, че не е най-добрия, но не е и най-лошия.

Факт е, че всички хора правят грешки във всичко, което правят и покерът не е изключение.

Ето виж как Фил Айви греши на ТВ масата на Световните серии по покер 2009:

Да обвиняваш

Вторият пример е ръка, на която станах свидетел, но без мое участие. Играч А залагаше, а Играч Б му плащаше. Накрая на борда имаше {A-}{4-}{3-}{4-}{5-}. Играч А заложи $40 на ривъра. Играч Б помисли, с осем червени ($5) чипа вече в ръка, и накрая ги сложи доста пред линията – ясно беше, че плати. (Не всички покер зали имат по своите маси ограничителна линия за определяне валидността на залог, но тази имаше.)

След това Играч Б направи нещо необичано, но абсолютно допустимо: показа първи своите карти, вместо да изчака своя опонент да го направи. Той имаше {A-}{9-}, за два чифта (аса и четворки).

Играч А някак беше пропуснал факта, че Играч Б е платил и си беше помислил, че опонентът му хвърля и си показва картите след като се е предал, въпреки че картите на Играч Б все още бяха обърнати на масата. След това Играч А обърна една от своите карти на масата – {3-} – после я обърна отново и я бутна заедно с другата към дилъра, който ги прибра и започна да прибутва чиповете към Играч Б.

В този момент Играч А изведнъж настръхна, твърдейки, че чиповете са за него. Това обърка всички ни на масата, защото за нас той изглеждаше като тихо осъзнал загубата и затова си хвърли картите. Но той настояваше, че е имал покет тройки за фул хаус – и според мен казваше истината – и че Играч Б е хвърлил.

Той се опита да си вземе чиповете от дилъра, който обаче рязко го смъмри. След това играчът се опита да извади картите си от купчината с "изгорели", но дилърът покри чиповете с една ръка, картите с друга, и отчаяно повика подкрепление от турнирния персонал. Служителят, който пристигна, отсъди единственото възможно решение: чиповете отиват при Играч Б, който единствен имаше жива ръка и обърна картите си.

Играч А обвини всички на масата, освен себе си. Той твърдеше, че Играч Б преднамерено не е казал "Call" и обвини персонала в пристрастия към него, защото беше редовен играч на залата. Той настояваше, че очевидно е имал най-добрата ръка, защото каква причина би имал да прави голям залог на ривъра иначе?

Накратко, той прикри грешката си с това, че се държа като задник, въпреки че грешката беше 100% негова.

Да продължиш напред

Последната история е инцидент, на който станах свидетел през 2007. Един играч на моята маса не беше играл никога покер в казино досега. Рейзнаха го с $80. Той реши да провери какво ще му остане, ако плати и загуби и за целта отдели $80 пред своите карти. След като видя какво му остава той обяви, "Не мисля, че мога да ти платя."

Но поставянето на чиповете отпред разбира се означаваше плащане и дилърът учтиво го информира, че вече е платил и не може да върне хода си назад. Очевидно си беше невинна грешка и човекът каза, "ОК, съжалявам, моя грешка, не знаех, направете каквото е нужно." Той изгуби ръката, купи си още чипове, и каза, "Е, и това си е начин да научиш правилата," смеейки се на себе си.

Връщайки се към първия пример, не съм особено щастлив от начина, по който си разчетох ръката. Щеше ми се да имах хумора и величието на човека от последната история. Но поне не паднах до нивото на играча от втория пример, с което да се направя сам на още по-голям глупак, обвинявайки хората около мен, въпреки че не са направили нищо нередно.

Когато направиш първата си грешка на покер масата – и вярвай ми, ще я направиш – как ще се справиш с притеснението си? Ще се ядосаш и ще направиш сцена? Ще се изнижеш унизен/а? Или ще си признаеш грешката, ще се посмееш на себе си, ще научиш урока и ще минеш към следващата ръка?

Сигурно се досещаш кой вариант се надявам да избереш?

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook