Опасността на избирателното внимание – защо си повтаряме покер грешките

The Dangers of Selective Attention, Why We Repeat Our Poker Mistakes & More

Скачам направо в няколко интересни открития на известния еволюционен биолог Робърт Тривърс, който изучава задълбочено ролята на заблуждението при хора и други създания. Според него заблуждението разкрива нещо важно, което се случва на покер масите.

1. Избирателно внимание

Тривърс отделя повече внимание на самозаблуждението отколкото на други форми. Хората са изключително изкусни в самозаблуждението и ако мислиш, че не се самозаблуждаваш, то е защото го правиш!

Той описва един експеримент, при който "хората са убедени, че има вероятност – или няма почти никаква вероятност – да бъдат избрани за потенциална среща". Ако са убедени, че ще бъдат избрани, "те прекарват малко повече време да проучат положителните спрямо отрицателните елементи около потенциалната среща, но ако са убедени, че няма да бъдат избрани, отделят повече време на негативното, сякаш вече са осъзнали предстоящото разочарование".

Тривърс споделя и за друг експеримент, при който на хора е пускан аудио запис с описание на вредите от тютюнопушенето, като им е казано изрично да обръщат внимание на съдържанието.

Междувременно, върви някакъв фонов шум и участниците имат възможност да намаляват силата му. Пушачите избират да не намаляват фоновия шум, докато непушачите правят обратното, за да могат по-добре да чуват какво се казва.

Учени са провели хиляди такива експерименти. Хората подлагани на подобни тестове системно показва такива склонности – ние търсим по-усилено и обръщаме повече внимание на информацията, която ни казва каквото искаме да чуем, окуражава ни да правим каквото ни се прави или утвърждава решения, които вече сме взели. Обратното просто го филтрираме и пропускаме.

Майк Кероу отдавна предупреждава за опасностите от използването на покер знаците по този избирателен начин. Например, в тази статия озаглавена "Големите грешки при покер знаците", Кероу обяснява как "Когато опре до знаци, човек е податлив на склонността да надценява стойността на знаците, които го приканват да плати, но игнорира онези, които подсказват, че трябва да хвърли".

Можеш да видиш проблема, нали?

"Ако използваш знаци по този начин правиш огромна грешка", продължава Кероу. "Тази грешка е толкова масова и сериозна, че ако не си в състояние да премахнеш навика, вероятно ще правиш повече пари просто като игнорираш изцяло знаците".

2. Да си незабележим

В повечето случаи заблудата, свързана с нечия сила, способности или агресивност, се изразява в "надуване" на тези възможности. Силно изразено е при много животни, които се правят на по-големи и страшни отколкото са.

Но Тривърс казва, че има и друг вид заблуда – прикрита. Тя се проявява когато един организъм се опита "да изглежда по-малък, по-глупав и вероятно дори по-грозен, чрез което си осигурява предимство". Според Тривърс, например, при различните морски птици "малките смаляват своето ниво на агресия, за да остана повече време с родителите си".

Има различни причини за прикритото заблуждаване. "Като изглеждаш по-незастрашителен можеш да се приближиш повече", обяснява Тривърс. "Това е стратегия, чийто успех се крие във факта, че повечето хора правят обратното, така че защитата ни не е така развита и в тази посока".

С други думи, да си по-малко подозрителен – и да не изглеждаш заплашително – позволява повече свобода в действията и постигане на повече от желаните резултати.

Не помня точно думите, но веднъж по време на Световните серии по покер Норман Чад каза за Алън Кънингам нещо от сорта на "Дори не го забелязваш докато не ти вземе чиповете."

По природа съм тих и срамежлив, така че не мога лесно да вляза в ролята на приказливо и общително животно на покер масата, макар да зная, че това ще направи играта ми по-печеливша. Вместо това, моята стратегия е с подражавам на Кънингам – цел, която постигам много повече с поведение отколкото с умения.

Иначе казано, опитвам се да съм почти незабележим, така че да лесно да пропуснат като потенциална заплаха. Просто не искам да задействам нечии аларми. Затова и не говоря по време на ръце. Не демонстрирам какво зная за покер математиката, стратегиите или историята. Просто седя и играя, надявайки се да стана с прилична печалба преди някой да осъзнае, че печеля.

3. Повтаряне на грешки

Тривърс, разбира се, е много по-чувствителен към рисковете на самозаблудата от повечето от нас, тъй като е прекарал по-голямата част от кариерата си да я изучава. Но и той признава, че може да става нейна жертва по обезпокояващи начини. Всъщност и той като повечето хора повтаря своите грешки отново и отново.

"Аз имам един обикновен проблем, който съчетава конфликт и самозаблуда", признава Тривърс. "Някой ми прави нещо лошо и у мен се заформя гневен отговор, писмо или някакъв жест. След това част от мен казва, 'Но Робърт, вече си бил 614 пъти в тази ситуация убеждавайки се да отвърнеш обидно, но след всеки такъв случай съжаляваш. И сега е същото. Не го прави.' А след това доминиращата част от моята личност отвръща с рев. 'Не, този път е различни. Този път ще се почувствам задоволен и щастлив.' И ето ти го номер 615."

Опасността на избирателното внимание – защо си... 101
"The Folly of Fools" от Робърт Тривърс

Според мен, ако това признание на предизвика поклащане на глава и самопризнание, явно си някакъв странен тип. Всички сме го изпитвали това, нали?

Има един човек с когото играя често в домашни микро игри. Той никога не влиза all in на ривъра, освен ако не държи топ ръката. Но съм му плащал сигурно над 10 пъти с втората най-добра ръка след като вече знаех това за него.

Всеки път си мисля, "Той знае, че всеки от предишните пъти, когато ми е правил така след това е взимал ръката. Та 100% сега се възползва от този имидж да ме блъфира." И плащам, след което губя. За пореден път.

Сигурен съм, че без усилие ще се сетиш за подобна грешка, която повтаряш в покера вероятно дори след като си я прихванал/а. Обзалагам се също и че ако реконструираш процеса по вземане на решение водещ до повтарянето на тази грешка, ще откриеш явен елемент на самозаблуда, някакъв начин, по който си се разубеждавал/а от правилния ход в полза на грешния. Влакът с нашите мисли има склонност да дерайлира по един и същи начин с времето.

Свързани статии

Коментари

Все още няма коментари. Напишете първия!

Какво мислиш?
Регистрирай се, за да оставиш коментар, или се впиши с facebook